Пътищата трябва да се проектират според интензивността на трафика за период от 30 години. Това предвижда новата Наредба за проектиране на пътища, която вече е обнародвана в „Държавен вестник“, пише на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Изисквания за отводняване
С наредбата се въвеждат завишени изисквания за отводняване на пътното платно. Целта е да се избегне събирането на вода и създаването на условия за „аквапланинг“. В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление с цел осигуряване на по-голяма видимост и безопасност. Изискването се отнася за пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътните възли и кръстовищата на първокласните пътища.
Решението за прилагане на тази мярка ще се взима след технико-икономическа обосновка.
Наредбата ще бъде задължителна при проектирането на нова инфраструктура, както и при основен ремонт или реконструкция на съществуващата мрежа.
Скоростта ще зависи от терена
Дава се по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от транспортните функции и особеностите на терена. Ако автомагистралата минава през равнина, проектната скорост е 140 км/ч, при хълмист терен – 130 км/ч, а при планински – 120 км/ч.
При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с проектна скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с проектна скорост 90 км/ч. За първокласните пътища е посочена максимална допустима проектна скорост от 100 км/ч. (Проектната скорост е различна от максимално допустимата скорост на движение, определена в Закона за движение по пътищата, но не може да я надвишава).
Зони за безопасност
Наредбата предвижда край магистралите и пътищата да бъдат създадени зони за безопасност. Целта е при излизане на моторното превозно средство от пътното платно да се избегнат тежките последици за шофьора и пътниците от удар в стълбове, стени, сгради и други препятствия, или последствията за трети лица, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и др.
Обхватът на зоната ще се определя в зависимост от класа на пътя и допустимата максимална скорост на движение за автомобилите. Край магистралите тя трябва да е с ширина 16 м при допустима максимална скорост от 140 км, за скоростните пътища – 13 м при допустима максимална скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са предвидени 8 метра. Ширината може да е и по-малка, ако в даден участък са въведени местни ограничения на скоростта.
В наредбата са категоризирани и опасностите. С най-голям риск за пътуващите в моторните превозни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните елементи и други. Опасност от тежки травми крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Наредбата предвижда в зоната за безопасност да се избягва проектирането на рискови елементи и съоръжения. А ако това е невъзможно, те трябва да бъдат обезопасени съгласно стандартите.
Задължителна екология
Въвеждат се редица нови екологични изисквания при проектирането на пътища. Предвижда се изграждането на съоръжения от т. нар. „зелена“ инфраструктура - това са „зелени“ мостове, тунели и виадукти, които осигуряват безпрепятствено преминаване на животните по традиционните им маршрути. В момента също се изграждат тунели за мечки, язовци, костенурки или други животни, предимно по проектите с европейско финансиране. Но мярката досега не е била изрично залегнала в наредба.
За първи път се определят и обхватът, съдържанието и етапите на всеки пътен проект.
Според очакваните резултати наредбата ще позволи строителството на модерна и безопасна пътна инфраструктура и ще допринесе за намаляване броя на пътно-транспортни произшествия, коментират от МРРБ.
преди 6 години Тоя участък е за ремонт от поне 2-3 години. Просто се почва чак сега. Как е строено е видно. От кого е строено е забравено. Иначе, ако питаш тиквун паша, то парите ги дава той. Сега, дали са негови или не - все тая. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Стига спекулации, това е само горният слой асфалт, чиито експлотационен живот е 7-8 години, така че само трябва да се подмени и всичко е под контрол ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Контрола над качеството на строителите на пътища е силно занижен, да не каже несъществуващ.. АМ Тракия, в участъка между Ст.Загора и Чирпан беше открита от Бойко преди по-малко от 10 години. Сега прилича на силно запуснат път, строен преди 40 години. Проблеми има и на други места до Бургас.Защо? Алчност на управляващите (за раушвети) и на пътните строители.Кой плаща всичките тези безкрайни ремонти? Бойко.С чии пари- с нашите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Много ми е интересно дали са заложили, че проектанта, изпълнителя и контрольора по проекта трябва да са лица, които не са свързани по никакъв начин? Защото и един милион правила да заложат и перфектен закон да разпишат до най-малкия детайл, ако тия три дейности се правят от едно лице - все тая. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Едно добро начало, НО дали ще се спазва и прилага е въпроса. И сега имаме наредба за пътните знаци, не се спазва. Както и проверката на прокуратурата доказа, не се спазва и поставянето и маркирането на пешеходни пътеки. Но да се надяваме, че поне малко са се усетили. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години "Пътищата трябва да се проектират според интензивността на трафика за период от 30 години" -А, добри утро :) То е много трудно да се сети човек. Сега, че е трудно прогнозирането е факт, никой не знае как ще се развият нещата, но просто залагаш някакъв по-голям капацитет. Че до тогава вече може да се придвижваме с летене е друга бира :)Ето вече и лампи ще ви слагаме по пътищата, и наклонче на асфалта ще му се прави...И ако това ви е малко... отговор Сигнализирай за неуместен коментар