КС реши, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията*

Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България, реши Конституционният съд.

Решението е прието с 8 гласа. Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров са подписали решението с особено мнение, съобщава съда. 

Делото беше образувано, след като на 8 февруари ГЕРБ поиска становището на КС за съответствие на т. нар. Истанбулска конвенция с българската Конституция. Искането беше подписано от 75 народни представители.

Заради полюсните позиции към документа, включително и в управляващата коалиция, ГЕРБ прецени, че само Конституционният съд може да даде най-обективната правна експертиза влиза ли той в противоречие с основния закон.

По-рано през годината Министерският съвет изтегли проекта за ратификацията на Истанбулската конвенция, за да даде път на спокойно обществено обсъждане. Именно този развой постави Конституционния съд в деликатната ситуация да прецени дали това оттегляне може да е основание да не се образува дело, или не.

Същевременно последните социологически проучвания показват, че болшинството от българите не подкрепят документа. Според последното проучване, представено преди ден от „Галъп“, 58% не одобряват България да я приеме, а 19% подкрепят ратификацията й.

От ГЕРБ заявиха, че са длъжни да се съобразят с решението на Конституционния съд за това, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България, допълва БТА.

Обединените патриоти приветстваха решението на Конституционния съд. Според тях в случая КС е защитил националния интерес. Винаги сме изтъквали като мотив, че това е противоконституционно, днес думите ни се потвърдиха с решението на Конституционния съд и с интерес ще прочетем мотивите, коментира заместник-председателят на ПГ на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов в парламента.

Колегата му Станислав Станилов коментира, че това решение е в съответствие не само с българските обществени нагласи, но и с европейските. КС показа, че е мъдър, посочи той. Нямаме никакво съмнение след решението на КС, че някой ще посмее отново да повдига този въпрос, освен ако не се поддадат на някакъв европейски натиск, добави Станилов.

Истанбулската конвенция размива границите между двата пола и това би затруднило борбата срещу домашното насилие. Ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент, пише в мотивите към решението.

Зад това решение са се подписали председателят на КС Борис Велчев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска. Против са Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

В мотивите към решението се посочва, че „въпреки безспорните си положителни страни, конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на конвенцията и нейното наименование”.

Използването на понятията sex и gender като биологичен и социален пол в Истанбулската конвенция не води до постигането на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си, посочват от КС.

Съдиите пишат още, че "традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност".

"В Конвенцията чрез дефинирането на "пол" като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент", пише в мотивите.

"Липсата на единно разбиране за понятието "gender"/"genre" се илюстрира и от активната обществена и политическа дискусия по въпроса за или против джендър-идеологията, която тече повече от две десетилетия в десетки държави.

Осем конституционни съдии подкрепят решението, четирима са подписали с особено мнение.

С особено мнение са Румен Ненков и Георги Ангелов, които пишат: „Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания”, смятат двамата.

Те критикуват решението на колегите си като посочват негови конкретни слабости като чисто лингвистичното тълкуване на думите sex и gender, „с тясното и схоластичното разбиране за разделението на хората по пол като базирано единствено и само върху външно изразените първични и вторични полови белези” и цялостния фокус върху теми като еднополовите бракове, които въобще не са засегнати от документа.

Бившият омбудсман Константин Пенчев също посочва,, че конвенцията не създава ново понятие за пол, различно от биологичния.

Филип Димитров, който е бивш министър-председател, определя като „съвършено несъстоятелна” тезата, че полът по Конституция е само биологично определен. Той отбелязва, че „остава загадка” как документът заличава разликата между мъжете и жените.

„Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така) е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква „българска конституционна идентичност“ противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо”, пише Димитров.

Досега страните в ЕС, които не са ратифицирали Конвенцията, са България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Великобритания.

* Допълнена с мотивите на КС

Още новини четете в Dnes.bg