България е на 63-то място в света от общо 213 държави по споделена икономика

България се класира на 63-то място в света от общо 213 държави и територии в нов индекс на споделената икономика, разработен и представен за пръв път от шведския мозъчен тръст Timbro. Класацията в България бе представена от Института за пазарна икономика, който е партньор в проекта.

Предишни анализи за размера на споделeната икономика се базират на анкети или полеви проучвания. За индекса Споделена икономика на Timbro изследователите са събрали месечни данни за трафика към 286 услуги в 213 страни. Проведено е и пълно преброяване на активните доставчици за 21 от 286-те услуги, сред които и Airbnb, използвайки програми за автоматизирано извличане на информация от интернет (т.нар. scraping).

"Индексът "Споделена икономика на Timbro" е първият световен индекс на споделената икономика. Той е съставен чрез използването на данни за обема на трафика и извличане на информация от самите сайтове на различните услуги, и дава нова представа за движещите фактори, стоящи зад peer-to-peer икономиката (икономика, основана на директни транзакции между купувач и продавач)", казва главният изследовател Александър Функе, доктор на науките в Университета на Пенсилвания.

Исландия, островите Търкс и Кайкос, Черна гора, Малта и Нова Зеландия оглавяват списъка с най-високи индекси, показва изследването. България се класира на 63-то място, като е в златната среда сред страните от ЕС. След страната ни са класирани Германия (77), Румъния (88), Австрия (115), Чехия (132) и Словакия (177), която е най-ниско в индекса сред страните от ЕС. 

индекс

Споделената икономика е по-голяма в страни, където повече хора имат достъп до високоскоростен интернет, но не е в зависимост от регулациите, както се смяташе досега, е един от изводите в изследването. Същите икономически показатели за свобода, които благоприятстват развитието на традиционната икономика, имат значение и за размера на споделената икономика, посочва докладът. 

Като цяло страните с развита интернет инфраструктура и значителен туристически сектор имат големи споделени икономики, е основният извод на изследователите. Лидерът Исландия, например, в хода на възстановяването от икономическата криза силно разви туризма си. "Споделената икономика нарасна бързо, за да отговори на търсенето, по начин, по който трудно бихме могли да си представим, че традиционна туристическа индустрия би могла да стори", коментира главният изследовател Функе.

Според анализаторите няма връзка между размера на споделената икономика и различни индикатори за доверие в обществото. Това наблюдение опровергава схващането, че споделената икономика, за разлика от традиционната икономиката като цяло, разчита на вече установени междуличностни отношения и доверие. 

Най-голямата компания в набора от данни е Airbnb, като почти 1,5 милиона доставчици са активни средно в дадена седмица. От 286-те компании, анализирани в проучването, една трета предлагат жилищно настаняване, а половината попадат в широката категория на бизнес услугите.

Едно важно предупреждение относно индекса е, че той обикновено подценява услуги, базирани върху конкретни мобилни приложения. Това влияе най-вече върху услугите за споделено пътуване. Услуги като Uber и Lyft не оказват влияние върху класацията до такава степен, каквато иначе се очаква. Това би могло да обясни защо, например, държава като Дания се нарежда изненадващо високо в списъка, въпреки че там са забранени услугите за споделено пътуване. 

Връзката между споделената икономика и свободните пазари може да се направи,, като се използва Индексът на икономическата свобода на Института "Фрейзър". Той се състои от пет компонента, всеки от които измерва конкретен аспект на икономическата свобода. Тези компоненти са размер на правителството, съдебна система и право на собственост, достъп до сигурни и стабилни пари, свобода на международната търговия и регулиране на кредита, труда и бизнеса. Освен тях други фактори, включени в анализа на Timbro, са среден брой години в училище, ниво на глобализацията (по Индекса на глобализация на KOF), дял на населението под 40 години, дял на населението с достъп до широколентов интернет, БВП на глава от населението, доверие в обществото и др.

Данните ясно показват, че използването на услуги от споделената икономика е по-високо в икономически свободните страни. Стандартна линейна регресия потвърждава зависимостта между икономическата свобода и използването на услуги от споделената икономика. Един интересен резултат е, че услугите на споделената икономика се използват по-малко в по-богати страни (с по-голямо БВП на глава от населението), ако всички други фактори не се променят.

Възможна интерпретация на тази зависимост е, че услугите на споделената икономика предоставят евтини алтернативи на сходни продукти или услуги, предоставени от обикновените фирми, като образованието и демографията изглежда не влияят много.

Спрямо петте фактора от индекса за икономическа свобода, данните показват, че ползването на услуги от споделената икономика се увеличава с увеличение на всеки от показателите за икономическа свобода, освен размера на правителството. С увеличаването на правителството и услугите от споделената икономика също растат. Данните ясно показват, че споделената икономика не е основно начин да се избегне данъчното облагане и регулация, а по-скоро нещо, което се облагодетелства от високи нива на регулация.

Целия доклад на английски вижте тук!