МФ предлага ново затягане на правилата за инвестиции на пенсионните дружества

Пенсионните дружества ще могат да инвестират до 5% средства на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в корпоративни облигации, приети за търговия на многостранна система за търговия (МСТ) или организирана система за търговия (ОСТ) в държава членка на ЕС. Средства от фонда ще могат да бъдат инвестирани и в акции, различни от акциите на предприятие за колективно инвестиране, както и в права или варанти по тях, търгувани на МСТ или ОСТ в държава членка. Това става ясно от промените в Кодекса за социално осигуряване, публикувани на сайта на Министерство на финансите (МФ). 

Тази нова опция е във връзка със синхронизирането на българското законодателство с Директива 2016/2341.

Във връзка с това се урежда и количествено ограничение за експозицията към инструменти, които са приети само на посочените места за търговия, с оглед управление на ликвидния риск. Премахват се и изискванията към инвестиционната дейност на чуждестранните институции за професионално пенсионно осигуряване, управляващи професионални схеми на български предприятия.

Въведени са принципни изисквания за отчитане на дългосрочните интереси на осигурените лица и пенсионерите, справедливо разпределение на рисковете и ползите между поколенията и отчитане на екологични, социални и управленски фактори при инвестирането.

Друга новост  е, че дружествата ще бъдат задължени да предоставят прогнози за бъдещия размер на пенсионните плащания, за да могат осигурените лица в доброволните пенсионни фондове да планират по-добре своите спестявания за старини.

Изискванията към допусканията в основата на тези прогнози ще бъдат уредени на подзаконово ниво, вероятно с наредба на Комисията за финансов надзор (КФН).

„Липсата на хармонизация между българското законодателство и законодателството на ЕС ще доведе до по-ниски изисквания към българските ИППО спрямо останалите ИППО в ЕС, което в дългосрочен план може да има последици за тяхната конкурентоспособност. Също така, няма да е налице възможност за прехвърляне на управлението на професионална схема или част от нея на ИППО в друга държава членка и за поемане на управлението на схема от такава институция. В краткосрочен план ще възникне разлика в пруденциалните изисквания и изискванията към дейността на пенсионноосигурителните дружества. Липсата на достатъчно информация за осигурените лица ще ги постави в неравностойно положение в сравнение с осигурените лица в другите държави членки на ЕС“, се посочва в оценката на въздействието към законопроекта.

Дружествата ще трябва да извършват и собствена оценка на риска.

Въвеждат се нови изисквания към възлагането на дейности на външни изпълнители, като не се допуска това по отношение на управлението на инвестициите на пенсионните фондове и осъществяване на ключови функции, предвид принципното им значение за дейността на дружеството и фондовете и високите изисквания към тях.
Регламентират се и изисквания, обезпечаващи надзор върху делегираните дейности, с цел недопускане на заобикаляне на законовите изисквания посредством използване на външни изпълнители.

Освен това за прехвърляне на професионална схема или на част от нея е необходимо предварително разрешение от КФН. Заявлението ще се подава от пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се прехвърля схемата.

На законово ниво се закрепва принципното изискване за осъществяване на надзор, основан на риска, и се въвежда извършването на стрес-тестове, което способства за оптимално разпределение на надзорните ресурси и навременно установяване на потенциални проблеми в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване, пише още към мотивите на законопроекта.

Разбира се, спазването на предвидените със законопроекта изисквания ще бъде контролирано от Комисията за финансов надзор. Допълнителните разходи за осъществяване на регулаторната и надзорна дейност на КФН, свързани с разширяването на изискванията, подлежащи на текущ надзор (напр. в областта на инвестициите), и на надзорните правомощия (напр. осъществяване на стрес-тестове), въвеждането на нови производства (издаване на разрешение за прехвърляне на професионална схема), ще се изпълняват в рамките на одобрените разходи по бюджета на КФН за съответната година.

В краткосрочен план за пенсионноосигурителните дружества ще възникнат допълнителни разходи, с оглед предприемане на действия за съобразяване на дейността им със завишените изисквания на Директива 2016/2341 в областта на системата на управление, собствената оценка на риска и информиране на осигурените лица. Разширяването на спектъра от финансови инструменти, в които дружеството може да инвестира и развиването на контролните функции на банките-попечители (напр. във връзка със задължението да следи при сделки с активи на пенсионния фонд всички плащания да му се превеждат в обичайните срокове), ще доведе до постоянни по- високи разходи за банките-попечители. Колко обаче не се посочва нито в мотивите към законопроекта, нито в оценката за въздействието.

Според МФ разходите не са прекомерно високи и не могат да бъдат избегнати предвид наличието на императивни изисквания в правото на ЕС, които следва да бъдат въведени в националното законодателство.

Реално промените ще засегнат 9 бр. пенсионноосигурителни дружества, 9 бр. универсални пенсионни фонда, 9 бр. професионални пенсионни фонда, 9 бр. доброволни пенсионни фонда и 2 бр. доброволен пенсионен фонд по професионални схеми), като и 4,61 млн. осигурени лица към 31 март 2018 г. и 1,2 млн. пенсионери. Измененията ще се отразят и на банките-попечители.

Новите разпоредби ще доведат и до повишаване на административната тежест за пенсионноосигурителните дружества, предвид въведените нови изисквания към тяхната дейност, описани по- горе, напр. с оглед изготвяне на допълнителни документи като правила за актюерските дейности и собствена оценка на риска и представянето им пред надзорния орган, ставя ясно още от текстовете на законопроекта.

На 21 август изтича срокът за обществено му обсъждане. До 17 май 2019 г. трябва да влязат в сила новите разпоредби, а до  до 13 януари 2019 г  Комисията за финансов надзор трябва да приеме наредбите по прилагане на КСО.