Отваря ли се пътят към демонополизация на НЗОК?

Демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и въвеждане на допълнителното задължително здравно осигуряване и застраховане през много фондове е по-добрият вариант за пациентите с по-малка финансова тежест. Около тази позиция се обединиха бившият министър на здравеопазването д-р Таня Андреева и д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Те коментираха идеите за промяна на здравноосигурителния модел в България в предаването "Неделя 150" по БНР.

Припомняме, че до края на септември министърът на здравеопазването Кирил Ананиев трябва да представи за обсъждане нова концепция за развитие на здравното осигуряване в България и за секторни реформи в здравеопазването с конкретни цели и срокове за изпълнението им.

Обсъждат се два варианта за промяна на здравноосигурителния модел в България. Първият предвижда надграждане на сегашния модел с възможност за допълнителна здравна застраховка, при което да плащаме основния пакет услуги на Касата и при желание да се осигуряваме допълнително или пък да плащаме от джоба си скъпите терапии при нужда. Вторият вариант е демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с много конкурентни здравни каси.

И в двата случая не се предвижда вдигане на вноските за здраве.

Според д-р Андреева здравната система у нас е тежко ранена от честата смяна на министри и управители на НЗОК и се нуждае от цялостно препрограмиране. Като сложен момент и предизвикателство бившият здравен министър определи все по-нарастващия разход за лекарства, който според нея трябва да бъде „много ясно защитен на базата на ефективност и добри резултати, които тези терапии дават“. Андреева допълни, че „не може всяко ново нещо да бъде заплащано, само защото е ново.“ 

Д-р Стойчо Кацаров също смята, че „тезата, че там едни лекарства вървят ненужно, не е съвсем вярна. Никой няма да пие лекарства, ако няма нужда от тях“.

Според Стойчо Кацаров допълнителното задължително здравно осигуряване само по себе си също не е гаранция за по-добра здравна услуга. “Защото ако продължаваш да харчиш неефективно средствата – и повече да са, и тях ще харчиш неефективно“.

д-р Таня Андреева припомни, че главният източник на приходи за здравната система са основно частните плащания, а на второ място са приходите от здравни осигуровки, което означава, че тежестта върху пациентите в момента никак не е малка.

"Делът на директните разходи в общите здравни разходи от 1995-та година, е бил около 26% и малко, 2008-а вече е около 36 на сто, днес вече гони 50%, което всъщност означава, че тежестта върху пациента съществува и е въпрос на решение дали те директно ще доплащат кешово (което според мене е по-тежкият финансов вариант) или ще трябва това да се случва през фондове за допълнително осигуряване и застраховане, където ще се плащат много по-малки вноски, но за сметка на това пациентът ще може да получава услуга над тази, която НЗОК заплаща", каза Андреева.

По-добрият вариант от допълнителното задължително здравно осигуряване за нас като граждани е премахването на монопола на Здравната каса и възможността хората да избират фонд, в който да се осигуряват, каза д-р Кацаров. По думите му в която и да е сфера монополът е свързан винаги с високи цени и ниско качество. Кацаров припомни за натрупания излишък при 6%-та здравна вноска.

До 2010 г. размерът на здравната вноска беше 6% от дохода на хората. Тогава беше увеличен на 8%. 2009 г. беше увеличен на 8%, припомни Кацаров. "Ако си спомняте, по това време министър на финансите беше Симеон Дянков, имаше излишък в Здравната каса, натрупан от близо 2 млрд. лева, които бяха иззети от Здравната каса и похарчени за нещо друго. Сега моят въпрос е такъв: как може със здравна вноска от 6% да имаме натрупан излишък от близо 2 милиарда лева, а със здравна вноска от 8% да генерираме непрекъснато дефицити? Неефективно се управлява здравната система и неефективно се харчат парите, затова се стига до този абсолютен парадокс."

Д-р Таня Андреева също се обяви „за“ въвеждането на каси, които да работят равнопоставено с НЗОК, защото това ще доведе включително до по-добър контрол върху качеството на медицинската услуга и грижа в лечебните заведения.

"Може би като начало ще бъде избран моделът за един основен пакет, който ще се покрива от Здравната каса и всичко допълнително извън него ще бъде поето като заплащане от фондовете”, предположи Андреева. И допълни: „Моето усещане е, че ще се върви по един по-плавен път, но така или иначе към демонополизация на Здравната каса. Общо взето европейската история по отношение на демонополизирането и на други държавни каси се е развивало по този начин. Малко са били смелите, които директно са минали на модел на пълна демонополизация.“

Навлизането на други фондове и допълнителни механизми на контрол донякъде ще промени модела, но ще породи и нови възможности за злоупотреба, смята д-р Стойчо Кацаров.

"Например, ако днес можем да отчетем един пациент по една или друга клинична пътека и в зависимост от това да получим една или друга сума пари, какво ще попречи утре да отчетем пациента през Здравната каса, а не през допълнителния фонд и така да я натоварим пак нея, т.е. ще се създадат нови възможности и за злоупотреби. Затова по-ефективният, по-лесният, между другото, за въвеждане модел е моделът на пълната демонополизация”, смята той.