Преглед на печата за 12 юли

ИАЛ не успя да внесе яснота за спрените лекарства

в. Сега

Директорът на изпълнителната агенция по лекарствата Асена Стоименова беше привикана със скандал в парламента, за да бъде изслушана по историята с 62-те спрени заради съмнителна съставка лекарства за хипертония, но и тя не успя да разсее някои неясноти. Директорът на ИАЛ се яви в Народното събрание с видимо нежелание, и то след като първо се опита да откаже. Стоименова припомни официалното съобщение на подопечната й агенция, че 62-та продукта на 14 фирми са спрени като превантивна мярка, след като китайският производител на активното вещество в тях - валсартан, е уведомил европейски производители за съмнителен примес с вероятен канцерогенен ефект. Причината е била промяна в производствения процес през 2012 г.

Попитана от Георги Михайлов от БСП това значи ли, че от 6 години хората приемат лекарства с потенциално опасен примес, Стоименова отговори, че не е имало шестгодишна употреба на медикаменти с въпросната съставка, а наличието на примес се обяснява с промени от 2012 г. "Няма категорични данни, че примесът е в лекарствените продукти от 2012 г.", заяви тя, без да стане ясно имало ли е, или не примес 6 години.

Депутатите дописаха добавките за хора с увреждания

в. Сега

Покрай прехвърлянето на текстовете за интеграционните добавки на хора с увреждания от правилника в закона заради решението на ВАС, че сега двата нормативни акта си противоречат, депутатите ще предвидят и една нова помощ, стана ясно вчера при дебатите в социалната комисия за второ четене. ВАС отмени текстове от правилника, свързани с отпускането на добавки, тъй като смята, че уеднаквената сума не води до интеграция на хората. Вместо да адресират реалния проблем, управляващите решиха да се измъкнат от правния вакуум, като копират текстовете от правилника в
закона и така ги узаконят.

Заедно със съществуващите добавки вчера по предложение на работната група се добави още една - при ползване на балнеолечение и рехабилитация право на помощ до 200 лв. ще има и придружителят на лицето, като разходът ще се доказва с фактура.

Прокуратурата нагласи обвиненията срещу Иванчева

в. Сега

Прокуратурата вече няма проблеми с разминавания в датите на искане и даване на парите за подкупа, за който се твърди, че е взела кметът на столичния района "Младост" Десислава Иванчева. Това става ясно от постановленията за привличане като обвиняеми на Иванчева, заместничката й Биляна Петрова и сочения за посредник бивш кмет на общината Петко Дюлгеров. Документите бяха публикувани от прокуратурата и на тях се вижда подписът на Иванчева и резолюцията й: "Не съм съгласна!". Тримата бяха арестувани на 17 април, а Иванчева и Петрова - държани часове наред с белезници на кръстовището пред Спортната палата в София.

Дюлгеров нямаше такива проблеми. Впоследствие адвокатите посочиха сериозни разминавания в обвиненията. Едно от тях бе, че изнудваният строителен предприемач Александър Ваклин е дал на разследващите парите за подкупа на 2 април, а според обвинението рушветът е бил поискан на 13 април. Такова разминаване вече няма. В постановлението е записано, че подкупът е поискан почти месец по-рано - 16 март. Всъщност прокуратурата не е сигурна, защото се е застраховала, че рушветът е поискан в периода 16-19 март.  Между 11 и 13 април е поискано "увеличение" -  вместо първоначалните 250 хил. евро са поискани 500 хил. евро, пише в постановлението.

Купуваме през телефона еднодневно билетче в София

в. Монитор

Софиянци и гости на града вече ще могат да закупят през телефона си еднодневна и нощна карта за градския транспорт. Новата услуга ще бъде представена днес от шефа на Центъра за градска мобилност Христиан Петров. Дневната карта за всички линии струва 4 лв., а нощната е на стойност 2 лв.

През 2020 г. в София трябва да заработи и нова тикет система. Тя се очаква да спестява време за зареждане и да гарантира по-лесно валидиране на потребителите в превозните средства. Все още не е ясно дали пътниците ще бъдат таксувани спрямо времето, което са прекарали в градския транспорт, или на изминало разстояние. Всеки пътник ще може да зарежда превозния си документ от компютър, мобилен телефон или банкова карта. Перфораторите ще бъдат изпратени в историята след като тя заработи, но продажбата на хартиените билети ще продължи. Всичко това ще струва на ЦГМ 88 млм. лв, които ще бъдат изплащани в продължение на 10 години на фирмата одобрена да я изгради.

500 млн. лева ще струва спешният ремонт на над 800 язовира

в. Монитор

Половин милиард лева ще отделят управляващите от парите на данъкоплатците за ремонта на 858 язовира, от които 414 са за аварийно възстановяване. Сумата ще бъде добавена към активите на държавното предприятие „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДКК ЕАД), което е под управлението на икономическото министерство. Това става ясно от разпространена до медиите информация относно взетото днес решение на правителството във връзка с изпълнение на разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.

По закона се предвиждат ремонтите и реконструкциите на язовири и съоръжения към тях - държавна и общинска  собственост, могат да се възлагат от търговско дружество със сто процента държавно участие, определено от Министерския съвет. Разпоредбите предвиждат, че списъкът на язовирите, спрямо които ще бъдат предприемани действия, се приема от Министерския съвет по предложения на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, както и на база на дейността на експертен съвет към търговското дружество.

Външният министър заяви, че Холандия и Франция ни пречат да влезем в Шенген

в. Стандарт

България и Румъния са възпрепятствани да се присъединят към Шенгенската зона от Холандия и Франция. Министърът на външните работи на България Екатерина Захариева заяви това в интервю пред руския вестник „Известия". От началото на 2011 г. Европейската комисия и Европейския парламент са издали много резолюции и доклади, които призовават страните от Европейския съюз да приемат България и Румъния в Шенгенското пространство, но това не произвежда видими резултати", каза Захариева.

„Две държави - Холандия и Франция - все още изразяват загриженост относно приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. След избухването на миграционната криза мога да разбера техните притеснения, но не мога да намеря истински аргументи за отказа", уточни тя.