Тероризмът се основава все повече на глобализирана финансова система, която се развива изключително бързо, а борбата срещу финансовите злоупотреби ни обединява на европейско ниво. Това каза председателят на Специалната комисия по въпросите на тероризма в Европейския парламент Натали Гризбек по време на дискусия на тема „Борба срещу финансирането на тероризма - от законодателство към практика“, цитирана от агенция „Фокус“.
Форумът се провежда в Народното събрание. Събитието е организирано съвместно от депутатите в Европейския парламент Емил Радев и Филиз Хюсменова и председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов.
Гризбек обясни още, че са нужни повече действия за преследването и спирането на теча на „средствата, които създават смърт“. „Борбата срещу финансирането е в сърцевината на дейността ни. Комисията ни е в последна фаза на изготвянето на доклад, който ще се превърне в препоръка за законодателни мерки за борба срещу тази заплаха“, обясни тя и подчерта, че са нужни и превантивни мерки за предотвратяването на терористични престъпни актове.
Финансирането на тероризма не познава и не признава граници, каза от своя страна главният прокурор Сотир Цацаров. По думите му това, което е нужно за борбата срещу финансирането на тероризма е едно качествено и ново ниво на сътрудничество.
Според него България разполага със законодателство, което отговаря на съвременните изисквания и стандарти в тази област, като част от нормите са били приети с „много спорове, дори с остри критики“ за драстично нарушаване на правата и свободите. Времето доказа, че сме на прав път, каза още главният прокурор.
Участие в дискусията взе и директорът на Агенция „Митници“ Георги Костов. Той посочи, че само за година, от 2016 до 2017 г., митническите служители са предотвратили 187 опита за нелегален наркотрафик и са задържани 28,5 тона наркотици. „Задържанията на Агенция „Митници“ са на водещо място сред страните членки на ЕС“, изтъкна той.
Според него ежегодно пазарът на наркотици в ЕС е на стойност 24 млрд. евро, а 65% от организираните престъпни групи са ангажирани и с други форми на престъпност, включително и тероризъм. „Темата за повишаване приноса на Митниците към вътрешната сигурност е не само национален, но и европейски приоритет“, каза още директорът на Агенция „Митници“.
Според председателя на парламентарната група на ДПС Мустафа Карадайъ мерките срещу финансирането на тероризма и изпирането на пари единствено в ЕС, без да се вземе предвид международното сътрудничество, няма да доведат до желания резултат. „Финансирането на тероризма и изпирането на пари застрашават националната сигурност и по тези проблеми трябва да се работи на национално равнище и в ЕС“, заяви той. По думите му основните предизвикателства при финансирането на тероризма и изпирането на пари са свързани със запазване на актуалността им и гарантирането на ефективността им, а за постигане на бързина и ефективност е необходимо да се създаде надеждна и ефективна система за координация, споделяне и обмен на информация между държавите.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов пък обяви, че след Brexit ЕС трябва да продължи да работи в тясно сътрудничество с Великобритания по темата за сигурността, но ще е нужен „по-специален подход“.
„Пред ЕП има един изключително тежък процес, свързан с решенията след излизането на Англия от ЕС. Системата за сигурност на Великобритания е около 20% от сигурността на ЕС“, заяви той. Цветанов припомни, че по време на българското председателство на Съвета на ЕС страната ни е успяла да постигне политически консенсус и вече представител на националните парламенти ще участва в управителния съвет на Европол.
Според председателя на парламента Цвета Караянчева от мащабни атаки, чиято подготовка струва 400-500 хил. евро като тези от 11 септември, повечето атаки вече са за около 20 хил. евро. "Методите на финансиране включват набиране на средства с цел пътуване до конфликтни зони и участие в обучение за извършване на терористични актове", уточни тя и добави, че тепърва започва работата по ново законодателство, което ще улесни обмяната на информация между страните членки на ЕС.