С около 18% ще намалеят през 2018 година добивите от основните отглеждани в България земеделски култури - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. Това се казва в анализ на Центъра за икономически анализи на селското стопанство (CAPA) към Института по аграрна икономика – София, подготвен от д-р Даниела Димитрова и доц. д-р Божидар Иванов в партньорство с Изследователския институт по храни и аграрна политика на Университета Мисури.
Според анализаторите спадът може да се очаква заради неблагоприятни агрометеорологични условия, включително засушаване и градушки.
Данните показват устойчив ръст на средните добиви от пшеница и ечемик през периода 2013-2017 г. Благоприятните условия през 2017 г. допринесоха за високи стойности, съответно 5,35 т/ха при пшеницата и 4,66 т/ха при ечемика.
Увеличиха се и добивите и при царевицата – с 18% спрямо 2016 г., но средните добиви (6,44 т/ха) са под рекордна от 2014 г. – 7,68 т/ха.
Според прогнозата е вероятно средният добив от пшеница през 2018 г. да се понижи до 4,42 т/ха (спад от 17% спрямо 2017 г.).
Очакванията са средните добиви при царевицата да се понижат до 4,90 т/ха, а при ечемика – до 4,00 т/ха.
При маслодайните култури намалението може да достигне около 20% - до 2,30 т/ха при рапицата и до 1,85 т/ха при слънчогледа.
Вероятното намаление ще е най-сериозно при слънчогледа – с 34%. То ще е резултат не само от очакваното намаление на добивите, но и заради свиване на площите след ниските цени в последната година.
Обработената площ при слънчогледа се очаква да се свие до 727 хил. ха., докато година по-рано по данни на агроминистерството е достигала 897 хил. ха.
Тези предвиждания, специално при слънчогледа, са направени на база по-скоро песимистичен сценарий за климата.
При царевицата предвид възможностите за по-добро напояване и растящото търсене по света в средносрочен план се прогнозира съществен ръст на средните добиви до 7-7,29 т/ха годишно.
Ръст в продуктивността се очаква и при рапицата, като се оценява като достижимо равнище от 3,35 т/ха за следващите 5 години.
В доклада се припомня, че 2017-та бе една от най-добрите за зърнопроизводителите за последните няколко години в световен мащаб. Това в голяма степен важи и за България, където 2017/18 година се оказа рекордна при пшеницата, с прибрани над 6,1 млн. т. Рекордни количества бяха ожънати и при слънчогледа, като за първи път производството надвиши 2 млн. т.
Всичко това доведе до едно от най-високите нива на производство отчитани при тези пет култури, където общото производство достигна 11,6 млн. т, малко по-малко отколкото най-силната досега 2014 г., когато бяха ожънати почти 11,8 млн.т.
преди 6 години Земеделието си е цяла наука . Свързано е с големи инвестиции . Който е в бранша разбира . Люсиенчо сигурно гледа цените на пазара Георги Кирков и си прави изчисленията . :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години люсейнчо , тия 40-5о стинки само в мокрите ти сънища п.п. пекания е прав отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Цифрите в статията няма да ги коментирам , защото при 5 т / ха пшеница или царевица земеделието ще е на пълна загуба . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Ако те питам кога се жъне пшеницата няма да ми отговориш , но си специалист по гледане в канчето на другите . Дъждовете в момента са неблагоприятни за пшеницата и добри за царевицата и слънчогледа . Пролетта беше суха , имаше и градушки в последният месец . Цените не зависят от земеделците , а от цените на международния пазар . Това да не са ти фризьорски услуги . отговор Сигнализирай за неуместен коментар