Законопроектът за личната помощ да бъде припознат от работната група, която подготвя Закона за социалните услуги, като работещите му текстове ще се използват в него. Финансирането на личната помощ ще бъде част от Закона за хората с увреждания, който също в момента се подготвя от работа група, в която участват и протестиращите майки. Това реши Националният съвет за интеграция на хората с увреждания, каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков след края на заседанието, предава БТА.
Той съобщи, че ще информира правителството и премиера за това, че решаването на проблема на хората с увреждания трябва да е водещ национален приоритет и за него трябва в кратко време да се намери очакваното решение. Това трябва да стане чрез приобщаване на всички системи - здравната, образователната и осигурителната, каза Бисер Петков. Той подчерта, че ще е нужна и подкрепа на финансовото министерство.
Докато министър Петков обобщаваше пред журналисти резултатите от заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, протестиращите майки на деца с увреждания скандираха пред МС - "Убийци".
Омбудсманът Мая Манолова повтори, че законопроектът е разработен от нейния екип, заедно с протестиращите майки и допълни, че решението е на политиците дали ще му дадат подкрепа. Това е честен закон, който дава възможност за подкрепа на всички хора с увреждания с право на чужда помощ, изтъкна тя и отбеляза, че в момента едва 14 хиляди от имащите право общо 77 хиляди, получават такава.
Законопроектът за личната помощ, разработен от омбудсмана Мая Манолова, не получи подкрепа от национално представителните организации на хората с увреждания, от синдикати, работодатели и от финансово министерство. Сред основните аргументи е противопоставянето на хората с увреждания и фокусирането на закона само към една социална услуга - личен асистент. Те изтъкнаха, че в момента работна група прави закон за социалните услуги и нов закон за хората с увреждания, в който по-всеобхватно се уреждат проблемите на тези хора.
Разходите за лична помощ са между още 100 млн. лева допълнително до 1,1 -1,5 млрд. лева по оценка на различни експерти. Бисер Петков поясни, че ножицата е заради различната методология на изчисляване на възнагражденията на асистентите и броя часове, за които те ще се грижат за хората.
Да бъде поне удвоена чуждата помощ от 90 лева и да не е регламентирана в КСО, а да бъде заложена в Закона за държавния бюджет, предложи лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него още с този бюджет МФ трябва да намери допълнително около 100 млн. лева.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов определи законопроекта като аматьорски и противопоставящ хората с увреждания, преследващ политически цели.
Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски съобщи, че според информационната система на Агенцията хората с увреждания в България са над 648 хиляди. Той обяви, че изчислявайки необходимите средства за осем часа подкрепа за хората, които не могат да се справят сами при минимална работна заплата от 560 лева за 2019 г., ще са необходими 667 млн. лева.
преди 6 години Милиард лева хвърлени на вятъра, без грам полза за обществото като цяло! Такава страна не може да прокопса, затова работоспособните и кадърните ще я напускат! отговор Сигнализирай за неуместен коментар