Как се развиват руско-българските търговско-икономически отношения през годините

Днес българският премиер Бойко Борисов  ще посети за първи път Русия. Той ще разговаря в Москва с президента Владимир Путин. Планира се да бъдат обсъдени перспективите в развитието на двустранното сътрудничество и актуални международни въпроси, уточнява БТА. По този повод руската агенция ТАСС прави преглед на руско-българските икономически отношения. 

Договорно-правна основа

Руско-българските търговско-икономически отношения се развиват според принципите, които са заложени в Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Русия и България от 1992 г., отбеляза ТАСС. Те са потвърдени в съвместна декларация на президентите на Руската федерация и България през 2003 г. и междуправителствено споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество от 2007 г. Между двете страни са сключени над 80 междуправителствени и междуведомствени споразумения. 

Междуправителствена руско-българска комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество работи от 1992 г. Последното ѝ заседание се проведе през юни миналата година в Москва. 

Стокообмен

Според данни на Федералната митническа служба на Русия стокообменът на Русия с България през 2017 г. възлиза на 3,448 милиарда долара, което е с 23,14 на сто (648 милиона) повече спрямо 2016 г. Руският износ достигна 2,9 милиарда долара, а вносът 548,7 милиона долара. При руския износ преобладават енергийните ресурси (над 80%) и машинно-техническата продукция (2,2%). Руският внос от България е бил основно машинно-техническа продукция (31%), фармацевтична продукция (28%), стъкло и стъклени изделия (3%), отбелязва ТАСС.

Инвестиции

В Русия са регистрирани около 400 фирми с българско участие, които са в сферата на производството, търговията и строителството, а в България има над 4,5 хиляди компании с участието на руски капитал. По данни на Руската централна банка общите преки руски инвестиции към 1 октомври 2017 г. в България са за 3,3 милиарда долара, а българските в Русия - за 87 милиона долара. Основните отрасли са недвижими имоти (43,6 на сто), търговия (11,8 на сто), хотелски и ресторантьорски бизнес (11,2 на сто), строителство (10,9 на сто).

Газ 

В момента Газпром (единственият износител на газ за България) осигурява над 90 на сто от годишното потребление на газ в България, отбелязва ТАСС. През периода 1974-2016 година са били доставени над 170 милиарда кубически метра газ (от тях 3,18 милиарда кубически метра през 2016 година). Последният договор е бил подписан през ноември 2012 година между Газпром експорт и Булгаргаз. Той предвижда доставки до 2,9 милиарда кубически метра газ годишно до 2022 година включително. В момента газът се доставя по Трансбалканския газопровод през Украйна и Румъния. През юни 2017 година България и Газпром подписаха пътна карта за развитието на газоразпределителната мрежа на българска територия. 

Петрол

Компанията „Лукойл“ работи в България от 1999 г. Днес тя притежава най-голямата в страната мрежа от бензиностанции (над 200) и нефтопреработващия завод "Лукойл нефтохим Бургас", най-големия на Балканите, уточнява ТАСС. Петролът постъпва по петролопровода от пристанищния терминал „Росенец“ в Бургаския залив. През периода 2012-2015 г. „Лукойл“ е вложила 1,5 милиарда долара в изграждането на високотехнологичен комплекс. Това е най-големият чуждестранен инвестиционен проект в България за последните 10 години, според руската информационна агенция.

Атомна енергетика

Атомната енергетика е важно направление в сътрудничеството между двете страни. Още през 2006 г. е подписано споразумение между Атомстройекспорт и Националната електрическа компания на България за съоръжението АЕЦ "Белене", като стойността на проекта е 3,997 милиарда евро. Европейската комисия одобри проекта за АЕЦ "Белене" на 7 декември 2007 г., а на 18 януари 2008 година бе подписано генерално споразумение за строителството. През март 2012 г. обаче българското правителство обяви прекратяването на проекта, мотивирайки се с неговата висока цена и опасността, идваща от ядрената енергетика, отбелязва ТАСС.

Транспорт

През януари 2008 г. е подписано споразумение за влаково-корабна линия между черноморските пристанища на Русия и България (пристанище Кавказ - пристанище Варна). През февруари 2009 г. линията е открита. 
През 2015 г. е възобновена фериботната услуга по маршрута Новоросийск-Бургас, специализирана в превоз на транспортни средства и пасажери. Услугата е спряна през 2010 г. заради края на срока на експлоатация на корабите, припомня ТАСС.

Туризъм

Руските туристи продължават да посещават България въпреки въведените през 2014 г. от ЕС санкции срещу Русия и отслабването на курса на рублата. През зимния сезон на 2015 г. техният брой е намалял с почти 20 на сто, а през лятото - с 30%, като около 484 хил. туристи са посетили България. През 2016 г. България намали стойността на визите за руски граждани от 35 на 10 евро (има 19 визови центъра на цялата територия на България) и започна да издава тригодишни мултивизи, като съкрати срока за разглеждане на документите до два дни.

Така през 2016 г. броят на руските туристи нарасна с 19,7% до 580 хил. души. През пролетта на 2017 г. българските власти обявиха намеренията си за по-нататъшно улесняване на визовия режим, освобождаването от визи на деца до 16 години, а също така и за разработване на мерки за намаление на цените на самолетните билети. Според официални данни на българското министерство на туризма Русия е на пето място при туристическия поток в България. През 2017 г. страната са посетили 560 хил. руски граждани, което е с 3,8% по-малко спрямо 2016 г., допълва ТАСС. 

От 2015 г. към посолството на България в Москва започна да работи туристическо представителство, чиято основна задача е да огласява основните туристически програми, включително поклоническите пътувания, организирани със съдействието на православните църкви на Русия и България.