Преглед на печата за 11 май

Правителството готви облекчения за купуване на земя от чужденци

В. Сега

Правителството се готви да отслаби ограниченията върху продажбата на българска земеделска земя на чужденци. Министерството на икономиката планира законодателни промени, с които да се разреши на компании от ЕС, получили сертификати за инвеститор от родната агенция по инвестициите, да купуват ниви. Условието е предварително да дадат съгласието си, че могат да ги изгубят, ако не изпълнят поетите инвестиционни ангажименти в 3-годишен срок. Това стана ясно от изслушване на икономическия министър Емил Караниколов, повикан в парламента по искане на депутатите от ГЕРБ. Като част от кампанията за популяризиране на успехите на кабинета в първата година на управлението му той трябваше да отговаря на въпроси за актуалното състояние на бизнес климата в България. 

Спорът за продажба на земеделска земя у нас върви още от приемането на страната ни в ЕС. В момента за придобиването й се изисква уседналост от 5 години. Правилото беше въведено през 2014 г. През миналата година земеделското министерство поиска това изискване да отпадне. Причината беше, че Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България заради нарушение на правилата за свободно движение на стоки, капитали и хора в ЕС. Предложението провокира остри политически реакции и правилото за уседналост остана въпреки заплахата от сериозни финансови санкции. В края на миналата година от земеделското министерство обявиха, че ще предложат изцяло нов кодекс за поземлените отношения в страната, който трябва да бъде готов до есента на тази година.

София и ЕК ще търсят компромис за европравилата за мобилност

В. Сега

Европейските правила за мобилност, които предизвикаха недоволството на българските транспортни фирми, не целят да ги ощетят, заяви ръководителят на представителството на ЕК в България Огнян Златев, цитиран от БНР. Той поясни, че компромисен вариант ще се търси следващата седмица, когато у нас ще пристигне еврокомисарят по транспорта Виолета Булц. Златев не се ангажира какъв компромис може да се направи и докъде е склонна държавата ни да отстъпи пред предложените мерки - шофьорите да се прибират по родните си места на всеки три седмици, да спят извън кабините и др., както е заложено в пакета "Мобилност", който предстои да бъде одобрен от Европарламента. "Изходните позиции ги знаем, но да видим в самия разговор как ще протекат нещата", каза още той. От българския транспортен бранш вече обявиха, че ще протестират в София по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани.

Въпросът за европейските правила за мобилност е обсъдил българският премиер Бойко Борисов с германския канцлер Ангела Меркел и с френския президент Еманюел Макрон в град Аахен, съобщиха от правителствената пресслужба. Те присъстваха на церемонията по връчването на престижната награда "Карл Велики" на Макрон. Борисов изтъкнал, че страната ни ще губи 16 млрд. лева годишно, ако европредложенията бъдат приети. Канцлерът Меркел изразила разбиране за притесненията на българската страна и посочила, че трябва да се намери приемливо решение за всички държави в ЕС. Френският президент Еманюел Макрон пък се ангажирал да се чуят по телефона, за да обсъдят темата.

Депутатите ще нахлузят намордник на свободата на словото

В. Сега

В скандални дебати за свободата на словото депутати от всички парламентарни групи за пореден път демонстрираха изкривените си представи за демокрация и твърдата си решимост да наложат още рестрикции на независимите медии.  Формално поводът за дискусията бе приемането на годишния отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ). Към неговата безсмислена дейност нямаше никакви критики. За сметка на това стана ясно, че народните представители разбират журналистиката като обслужване на политиците и че медийната независимост ги тревожи силно.

Предлагат “Струма” да мине над разкопките. Контра: Ако падне кола?

В. 24 часа

Най-лесно е в обхвата на откритото древно селище магистралата да се завиши с около 4 м, да се вдигне на колони и отдолу да останат разкопките - това предложи арх. Симо Тодоров по време на дискусията, организирана от кмета Атанас Камбитов. Арх. Тодоров е бивш главен архитект на Благоевградски окръг, а след това и на Софийска област. Той допълни, че своеобразният мост може да е поставен така, че разкопките да са на 5 м от сянката му. Кметът Камбитов обаче отговори, че тази идея е била казана преди дни при посещението на премиера Борисов на самите разкопки.

“Тогава шефът на АПИ Дончо Атанасов обясни, че няма как под магистрала да има туристически обект. При евентуален пътен инцидент е възможно кола да се преобърне от магистралата и да падне върху обекта, където може да има посетители. От съображения за сигурност това не е добър вариант”, репликира Камбитов. Местната власт, бизнесът и жителите на Благоевград се обединиха, че трябва и да се построи лот 3.1 на магистрала “Струма”, и да се запазят археологическите ценности, открити под трасето на бъдещия аутобан. Това стана на свикана от кмета Атанас Камбитов дискусия в сряда вечерта. Залата бе препълнена от хора, които се интересуват от бъдещето на обекта, десетки изказаха мнението си. Няма разминаване в позицията, че и двата обекта са важни, но има различни становища как това да стане.

Искат бърза сеч на горите, засегнати от корояди

В. Стандарт

Областният управител на Кърджали Никола Чанев настоя да бъдат локализирани участъците, засегнати от корояда в близост до населени места и да се пристъпи към незабавна сеч. Това стана ясно на работна среща с директорите на Горските стопанства в Кърджалийско, РДГ и РД „ПБЗН" във връзка със защитата от пожари през пролетно-летния сезон. В разговорите участва и заместник-директорът на ЮЦДП Смолян Ивайло Исаев. Всички Горски стопанства са изготвили списъци на землищата с най-големи количества повредена дървесина, които са съгласувани с Районните противопожарни служби. Най-силно засегнатите терени са в Джебелско и Кърджалийско, сочат справките.

100 000 дарява Човека Паяк за спасяването на Боян

В. Стандарт

100 хиляди лева дарява Човека Паяк - катерачът на небостъргачи Иван Кристоф, за издирването и спасяването на алпиниста Боян Петров. Боян изчезна на 3 май под връх Шиша Пангма в Хималаите. Търсенето му и вчера не успя да започне заради лошото време и липсата на разрешение от китайските власти за излитане на хеликоптер. "Ето банкова сметка с депозирани 100 077, 43 лв., от която може да се изтеглят парите - $50,000, за да се плати за хеликоптерната застраховка, за издирването и спасяването в Хималаите на човека, когото не познавам, но разбрах, че е имал мечти и дете", написа Иван Кристоф във "Фейсбук" и публикува извлечение от сметката си. Парите са събирани и пазени за неговия проект за "школа за оцеляване", но в спешната ситуация с Боян Петров Човека Паяк решил да действа.

Гешев: Целят да политизират процеса „КТБ“

В. Монитор

Целта на защитата е да превърне процеса по казуса „КТБ” в политически, за да не бъде екстрадиран Цветан Василев от Сърбия. Това заяви в ефира на Нова TV шефът на спецпрокуратурата Иван Гешев. Вчера делото тръгна най-сетне по същество, но по искане на защитата ще бъде четен целият обвинителен акт, който е в обем от около 5000 страници. Четенето продължава и днес, а самият Гешев определи тези законови процедури като „остарели и безсмислени”. Причината е, че отварят вратички за бавене на процеса. „Днес спокойно можеше да започнат разпитите на свидетели. Но защитата има интерес да бави процеса и законът й дава това право. Адвокатите знаят какви са доказателствата по делото и се страхуват”, коментира още Гешев.

Захариева: Срещата ЕС-Западни Балкани ще се състои

В. Монитор

Срещата ЕС- Западни Балкани ще се състои. Това категорично мнение изрази вицепремиерът и дипломат №1 Екатерина Захариева пред bTV. Тя подчерта, че противно на мнението на някои наблюдатели, че заради участието на Косово разговорът ще се провали, това няма да се случи.„5 са държавите от ЕС, които не са признали Косово – всяка от тях заради свои вътрешнополитически причини. Много по-важно е, че декларацията от София беше одобрена, получили сме потвърждение от всички държави, че ще присъстват”, допълни вицепремиерът.