Недостиг на електроенергия и ценови скок прогнозират специалисти

Сериозен недостиг на електроенергия и значителен ръст на цените на тока в страните от Югоизточна Европа прогнозират експертите от New Nuclear Watch Institute (NNWI).

Според авторите на доклада „Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите тенденции и политики“ без увеличаване на производствени мощности, извън това, което в момента е планирано и отразено в Европейския референтен сценарий за енергетиката от 2016 г. (EURS16) и прогнозите на БАН, през 2027 г. енергийният пазар на Югоизточна Европа рискува да се сблъска с дефицит между 35 и 150 тераватчаса на година. 

Експертите твърдят, че това би довело и до ръст на цените на електроенергията с 30% – до нива от 160-170 евро за мегаватчас. Причина за това е изпълнението на изискванията на политиката на Европейския съюз за намаляване на парниковите газове с 40% до 2030 г. и забавяне на повишаването на глобалната температура до 2 градуса в сравнение с прединдустриалните стойности. Част от тези дейности включват отказа от използване на изкопаеми горива в транспорта и енергетиката, включително закриване на въглищни централи до 2030 г.

Докладът представя оценка на въздействието на новите направления на европейската политика и линии на развитие, които се формираха в последните години. Електроенергийният пазар в Югоизточна Европа е по-нестабилен от това, което показват настоящите прогнози. Вероятността за влияние на външни фактори се подценява, като по този начин се поставя на риск устойчивостта на бъдещата енергийна система.

„Югоизточна Европа е изправена пред предизвикателството за неизбежен отказ от изкопаеми горива, като в същото време запази сигурността на енергийните си доставки. По наше виждане, атомната енергия е важна част от това решение“, заяви  Тим Йео, председател на NNWI, който е бивш министър на околната среда на Великобритания и бивш председател на Специалния комитет по енергетика и изменение на климата от 2010 г. до 2015 г.

По думите на Йео увеличаването на търсенето на електроенергия, включващо бързото разпространение на електрически автомобили и широкото използване на технологиите за обработка на данни (т.нар. копаене на криптовалути), които изискват голямо електропотребление, заедно с ускореното въвеждане на по-строги изисквания за опазване на климата и околната среда, представляват значителен риск за сигурността на електроенергийните доставки.

Рискът обхваща страни като България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия. В средносрочна перспектива значението на тези фактори само ще се увеличава и ще доведе до сериозен дефицит на електроенергия в региона. За удовлетворяване на търсенето е необходимо въвеждането на нови мощности, заяви Йео.

Изграждането на нови безвъглеродни базови мощности, преди всичко АЕЦ, е рационално енергийно решение за региона, твърдят авторите на доклада. Развитието на атомната енергетика ще осигури на страните от Югоизточна Европа стабилен и непрекъснат източник на енергия и ще даде възможност да бъдат изпълнени задълженията по намаляване на въглеродния двуокис.

„Ако правителствата не успеят да увеличат производствените мощности, към 2030 г. Югоизточна Европа може да стане нетен вносител на електричество. В резултат ще бъде нарушена регионалната енергийна сигурност, а домакинствата и бизнесът ще трябва да плащат по-високи цени за електроенергия“, сподели и експертът по енергийна политика Славчо Нейков. Той добави, че подобно развитие би довело до забавяне и дори до затрудняване на икономическото и социално развитие на региона.

Решенията за развитие на нови енергийни мощности трябва да бъдат взети в близките 2-3 години, за да може до 2025-2030 г. да се обезпечи търсенето. Изграждането на нова АЕЦ е продължителен процес, а енергийният дефицит в региона се очаква в следващите десет години.

Ясният път за действие е ангажирането – политическо и финансово – с разширяването на нисковъглеродните базови мощности в региона, категорични са експертите от NNWI. Това означава, че правителствата на страните от Югоизточна Европа трябва сериозно да обмислят своите енергийни стратегии и техните бъдещи политики трябва да включват ядрени мощности, заедно с възобновяеми енергийни източници, за да отговарят на целите на Европейския съюз, препоръчват те.