Земеделие на кръстопът – да инвестираме в младите или в технологиите?

На фона на очакваните съкращения на земеделските субсидии за европейските фермери заради Brexit България трябва да реши основни въпроси: дали да се инвестира в здравна, образователна и социална инфраструктура по селата, за да се върнат там младите, или пък в съвременни технологии, които да заместят човешкия труд.

Това коментира пред журналисти във Велинград Анатоли Георгиев, заместник-председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

„Обезлюдяването на селата е необратим факт“, заяви зам.-председателят на БАСЗЗ Галина Пейчева-Митева. Тя посочи, че в селото, където тя развива бизнеса си с лозя, розови насаждения и лавандула, най-младият жител е роден през 1942 г. 78 са постоянните жители, няма бензиностанция и вестници, хората се записват за доставка на хляб.

„Огромна част от труда по тези насаждения е ръчен. Невероятно трудно е да привлечем най-сръчните работници, като най-добрите са в Гърция, Испания и Великобритания. Имаме най-ниските нива на субсидиране и не можем да си позволим нивата на заплащане, предлагани на българските работници в ЕС“, коментира тя.

„България е номер едно в ЕС по изчезващи хора от селата“, заяви експертът Кирил Стоянов.

Ключов въпрос тук според Галина Пейчева-Митева е изравняването на директните плащания между държавите членки, за което българските фермери отдавна настояват. „Има нагласа за изравняване на директните плащания, но дали това ще бъде постигнато, е въпрос на договорка“, обясни тя.

Анатоли Георгиев коментира, че в бюджета на бъдещата европейска Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. се очертава дефицит от 7% спрямо сегашния период. Така годишните субсидии за земеделие в ЕС ще намалеят от сегашните 60 млрд. евро на 55 – 56 млрд. евро, което ще засегне и страната ни.

Директни плащания за фермерите ще има и след 2020 година, но с възможно редуциране, смята той. Възможно е фермерите да покриват допълнителни изисквания, за да си вземат субсидиите – не само екологични, но от социален и икономически характер.

Намирането на равнопоставеност между Западна и Източна Европа остава трудно преодолима задача, заяви той.  „Съществуват немалко мнения, че равнопоставеност трябва да има не само при получаването, но и даването на средствата“, смята още Георгиев.

Според него земеделските проекти може бъдат пренасочени към финансови инструменти – кредитни и гаранционни. Междувременно фермерите ще бъдат принудени да се сдружават помежду си, за да правят инвестиции.

БАСЗЗ настоява държавата да се намеси, за да бъдат решени следните въпроси: разпокъсаността на земеделската собственост със среден размер на парцелите от 6 дка и разрушената и липсваща напоителна система въпреки наличните водни ресурси.