Търсят се 4 млрд. евро за жп свързване на България със Западните Балкани

Общо 4 млрд. евро са  необходими за финансиране на жп проекти през следващите десет години, които да осигурят свързаност на България със Западните Балкани.

Това обяви Галина Василева, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" в транспортното министерство, при откриването на международна среща „Подкрепа от ЕС за развитието на железопътния транспорт в България и Западни Балкани: настоящи възможности и бъдеща перспектива“.

Събитието е част от календара на българското председателство на Съвета на ЕС и се организира от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в сътрудничество с Асоциацията на Европейската железопътна транспортна индустрия UNIFE.

За инвестициите за транспортна свързаност трябва да да се осигурят 43 млрд. евро, като до 2030 г. само за България са необходими 8 млрд. евро за модернизация на жп инфраструктурата по коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“, а 6 млрд. евро са необходими за да се изградят липсващите връзки с трансевропейската транспортна мрежа. Тези данни изнесе заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев, позовавайки се на проучване от февруари и март.

ЖП проекти със западните съседки

„До 2030 г. трябва да се завършат проектите , които са за жп връзка със Сърбия и Македония, посочи Василева. – За отсечката София - Драгоман ще са необходими 125 млн. евро, а за София – Гюешево – 840 млн. евро. Имаме проектна готовност, но финансирането не е ясно.“

Според Василева за коридора „Ориент/Източно-Средиземноморски“ са необходими 2,3 млрд. евро, като в него е включена жп отсечката Видин - София, а за Радомир – Кулата трябват още 800 млн. евро.

„Жп инфраструктурата е неконкурентна в сравнение с автомобилния транспорт заради по-високите такси, но с изграждането на тол системата в България до две – три години таксите ще са по-справедливи при ползването на жп услугите", посочи експертът от транспортното министерство.

Това по думите ѝ ще се постигне при при по-справедливи такси на принципа „замърсителят плаща“.

„През България минават два коридора –  „Ориент/Източно-Средиземноморски“ и „Рейнско – Дунавски“, но не се използват достатъчно от България и Западните Балкани, защото не са достатъчно Трансевропейските транспортни мрежи (TEN – T) на България със съседните ѝ държави“, каза още Василева.

Инвестиции в жп транспорт

„Подкрепата на ЕС за железопътния транспорт за България и Западните Балкани е с хоризонт до 2050 г., а тази транспортна съврзаност е приоритет на българското председателство. Проектите в жп мрежата  са важни за развитие на инфраструктурата  след 2020 г.  за напредъка на  европейската транспортна система – с подкрепата на структурните и Кохезионния фонд. За България е важно да прилага грантовете при финансиране модернизацията на жп връзките. Разшираване на жп мрежата  на запад от България  ще подобри транспортната свързаност на пътническите и товорните жп превози“, каза още Занчев.

Евродепутатът Андрей Новаков увери, че финансирането от европейските фондове няма да спре след 2020 г. , но е много важно в следващия регламент петте фонда да функционират правилно и да са насочени към бенефициентите, а не към бюрократите.

„Процедурите трябва да са по-разбираеми за потребителите, като в България приоритет трябва да е жп транспорта", заяви той.

Според Огнян Златев, ръководител на представителството на Европейската комисия в България, инвестирането в инфраструктурна свързаност носи осезаеми ползи, които се признават от гражданите и бизнеса в ЕС и Западните Балкани.

Той припомни, че през февруари Европейската комисия взе решение за за отпускане на 471,5 милиона евро от Кохезионния фонд  за модернизирането на ключовия жп участък Елин Пелин - Костенец, част от коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“, който пресича осем европейски държави – от Берлин до Атина, и създава важни  жп връзки в централните и източноевропейските страни и нейните съседи.

По думите му тази тема е особено актуална  в светлината на приетата на 6 февруари Стратегия за Западните Балкани, защото за всички е ясно, че днес по-трудно можем да разглеждаме който и да е транспортен участък  извън принадлежността му към международен коридор. 

„В Европейската комисия смятаме, че жп свързаността е важна за регионите и без нея няма устойчив растеж, коментира Витория Алиата ди Вилафранка, директор от генерална дирекция „Регионална политика“.

Тя информира, че на 2 май в Брюксел ЕК ще определя бюджета по структурните фондове, като очаква финансирането за България, Румъния и Хърватска да не се различава от досегашния.

„Но грантовете няма да са достатъчни, затова е  е необходимо да се увеличи капацитета на страните“, смята тя.

Ръководителят на „Транспортни мрежи“ в Европейската комисия Жан-Луи Колсон изброи конкретни причини, които затрудняват изпълнението на жп проектите в нашата страна.

„Проблеми при археологичски обекти на жп трасетата и отчуждаване на земи бавят строителството, но българската държава вече е предприела мерки и това ще се промени в бъдеще, прогнозира  той и обясни, че това ще бъде реализирано при изпълнението на Четвъртия железопътен пакет и внедряването на ERTMS системи в железопътния транспорт.

Проекти по европейски стандарт

Проблемите в българската жп инфраструктура е свързана със скоростта, която е под 210 км в час, каза от своя страна Матю Грош, европейски координатор на Трансевропейските транспортни мрежи (TEN – T) за коридора „Ориент/ Източно-Средиземноморски“.

Той настоява да има повече проекти в инфраструктурата на жп транспорта, които да се правят по европейски стандарти. Като лош пример той даде пътуване от Хамбург до Атина, при което трябва да се сменят десет влака с престой над 10 часа.

Грош напомни, че в България има „тесни участъци“, където скоростта на влаковете пада до 16 км в час.

„Трябва да се вземат административни мерки, за да се ефективни тези проекти. Освен да се използват грантовете  те трябва да се съчетаят с финансови инструменти и механизми за трансгранични проекти, за да се подобри техническата хармонизация на жп транспорта“, съветва експертът.

Финансиране с пари от  държавата

Жозеф Допелмайер, изпълнителен директор на Европейската агенция за жп превози ERA, коментира, че има големи разлики в жп инфраструктура на европейските страни и е необходимо да се ангажират и държавните бюджети при финансирането на проектите, но засега такава ангажираност липсва в изказванията на държавните лидери.

Той е на мнение, че конкурентоспособността на жп превозите е много важна, защото "не може да се движи влак с 16 км в час, който и кон с каляска може да задмине, без да се наложи прикачване с престой до десет часа".

Допелмайер е категоричен, че проблемите с финансирането от държавите трябва да се има предвид при разглеждане на общоевропейската политика на 2 май в Брюксел.