Оценката за демокрацията в България се влошава за поредна година

Оценката за демокрацията в България се влошава за поредна година, достигайки до най-ниското си ниво от поне десетилетие, отчита ежегодният доклад на Freedom House “Nations in Transit 2018”. Организацията анализира състоянието в 29 държави от Централна и Източна Европа и Евразия – основно бивши социалистически държави, и пътя им към демокрацията.

Според класацията на Freedom House рейтингът на България тази година отбелязва спад по само един показател – местно демократично управление. Оценката му се понижава до 3,25 пункта от 3,00 пункта (скалата за оценка е от 1, което изразява най-добър резултат, до 7 – съответно най-лош резултат.). Останалите индекси остават без промяна.

Най-лоши продължават да са оценките по отношение на корупцията (4,25 пункта) и независимите медии, които получават същия резултат. На националното демократично управление също се дава слаба оценка – 3,75 пункта, както и на съдебната система – 3,50 пункта. С най-високи резултати са показателите изборен процес (2,25 пункта) и гражданско общество (2,5 пункта).

Така, общият показател за България през 2018 г. спада до 3,39 пункта спрямо 3,36 пункта през миналата година (при скала от 1-7, при което 7 е най-лошият резултат), с което се нареждаме сред полуконсолидираните демокрации. Негативният извод обаче е, че от десет години насам се вижда непрекъснато влошаване на демократичните показатели на страната ни (с изключение на известно подобряване през 2016 г.). През 2009 г. е било най-доброто ни представяне в класацията с общо 3,04 пункта.

Докладът отбелязва, че през 2018 г. най-голям брой от проучваните страни са регистрирали спадове в 23-годишната история на проекта – общо 19 държави от 29. За втора поредна година има повече консолидирани авторитарни режими, отколкото консолидирани демокрации.

Нападенията срещу опозиционните партии, пресата и организациите от гражданското общество се превръщат в норма за Централна и Източна Европа, докато разпространяването на нелиберални политики подкопават основите и перспективите пред демокрацията, се посочва в доклада.

"Нелибералните политики се превръщат в новото нормално в Европа", коментира Майкъл Абрамовиц, президент на Freedom House. "Водените от правителството размазващи кампанни срещу групи от гражданското общество, журналисти и политическата опозиция си проправят път в Русия и Централна Азия, но са изключително често срещани в региона. Това вече не е проблем, за който можем да заявим, че е ограничен до една или две страни. За да защитим демокрацията, лидерите трябва да се противопоставят на атаките срещу демократичните принципи, особено когато тези атаки са близо до дома", казва той.

"Това, което се случва в Централна и Източна Европа, не може да бъде отделено от това, което се случва в Европа като цяло", смята Абрамовиц и допълва: "Никой не е защитен от нормализирането на нелибералните идеи".

Според доклада Полша е отбелязала понижения на оценките в най-много категории, както и втория по големина спад на общия демократичен рейтинг. Завладяването на съдебната система, политизирането на обществените медии, кампаниите срещу неправителствените организации и нарушаването на обикновените парламентарни процедури са довели до драматичен спад на качеството на демокрацията в Полша.

Унгария обаче е страната, която бележи най-силно понижение на рейтинга си в историята на доклада, като оценката ѝ спада вече 10 поредни години. В момента основният показател за демокрацията в страната сочи 3,71 пункта, докато само през 2009 г. той е бил 2,29 пункта. С преизбирането на премиера Виктор Орбан едва ли тенденциите ще се обърнат и за в бъдеще.

Рейтингът на Сърбия също спада за четвърта поредна година, което заплашва статута ѝ на полуконсолидирана демокрация. Основна причина за това според авторите на доклада е консолидирането на властта от президента Александър Вучич, което продължава и през тази година.

И все пак в доклада се посочва, че в региона се виждат и добри тенденции, най-вече в Македония, Узбекистан и Естония. Промените в правителството на Македония през юни миналата година са довели до възможността да се преодолеят годините, в които държавата бе попаднала в капана на интереси, и да се решат споровете със съседните страни. Слабото отпускане на режима в Узбекистан след смъртта на президента през август 2016 г. е довело до първото повишаване на рейтинга от 2005 г.

В същото време Естония, макар че е страната, която се представя най-добре в изследването, продължава да подобрява резултата си в три категории - национално демократично управление, местно демократично управление и корупция.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.