Празните язовири са не по-малко опасни от пълните, предупреди специалист

Празните язовири са не по-малко опасни от пълните, алармира пред БТА хидроинженерът Калин Рангелов. По думите му рискът от разрушаване на язовирната стена е по-голям при липса на вода в съоръжението.

Според Рангелов вероятността от идване на висока вълна при празен язовир е значителна. Тя носи със себе си отпадъци, дървета, листа, какво ли още не и заплахата от запушване на изпускателите в такъв момент е реална. В това положение язовирът като вариант за източване става безконтролен, предупреждава специалистът.

Научно е доказано, че бързото изпразване на язовирните чаши води до непреодолими и лоши деформации в язовирната стена, каза експертът. Съоръженията са пресмятани и проектирани при пълни водни чаши. Затова стените са по-устойчиви и стабилни при пълен язовир, отколкото при сух.

Бързото изпразване на язовирите също е много рисково, посочва Рангелов. Според него не бива дребни технически дефекти да водят до задължително освобождаване на водните количества. Необходимо е предварително да се огледа технически много внимателно проблемът, защото не се знае какви изненади ще ни поднесе природата и дали сушата няма да е по-опасна от наводненията, коментира Рангелов.

Язовирите да се поддържат, а не да се ликвидират 

Язовирите трябва да се възстановяват и поддържат, а не да се ликвидират, казва експертът.

Той определя като ненужно презастраховането за бързо изпускане и извеждане от експлоатация на водоеми. По думите му собствениците, които в повечето случаи са общини, нямат средства и считат, че ще освободят финансов ресурс, като не се грижат за язовирите и ги ликвидират. Самото извеждане от експлоатация на съоръжението също е дълъг процес и не е евтин, допълва Рангелов. Според него непремереният риск и страхът от нещо неочаквано води до решенията "по-добре съоръжението да го няма" .

При пожароопасна обстановка язовири, които преди са използвани за напояване, сега могат да послужат за пожарогасене, смята експертът. За да реагираме на различните природни ситуации, язовирите трябва да бъдат в изправно състояние, категоричен е той.

Доста от концесионерите си мислят, че са назначени като оператори на спирателен кран и имат задължението само да изпускат или не язовирната чаша. Не може арендаторите само да печелят и да извличат дивиденти от туризма и риболова, а да не се грижат за язовирните си стени, за всички съоръжения в тях, да влагат определената в договорите им сума за поддържане на техническото състояние на съоръженията, смята експертът. Според него е недопустимо по язовирните стени да преминава много тежка техника, защото това води до неочаквани и непресмятани деформации.

На много места, особено в селата, язовирните стени се използват за пътища към земеделските ниви. Получават се хоризонтални пукнатини, това води до риск и трябва да се забрани преминаването на такава техника по язовирни стени, подчерта Рангелов.
От бранша посочват, че обикновено арендаторите не влагат определените в концесионните договори средства за поддръжка на съоръжението. Проектните обеми на водоемите не отговарят на действителните. Повечето язовири са строени през 60-те години на миналия век и в опашките им има доста наноси. Заложено е ново замерване на язовирите, което да определи реалния им обем. И общини, и концесионери обаче твърдят, че не могат да го направят, защото е трудоемко и скъпо.

Драстично намаляват специалистите

България се оголи откъм специалисти - все по-малко хора знаят и могат да се справят с техническите проблеми, възникнали в авариен порядък около баражи, язовири и т.н. по водните течения на реките, посочи Рангелов. Според него професията хидроинженер сега не е сред най-уважаваните и не са достатъчно младежите, които я избират. Така все по-малко хора ще могат да вземат решения, което води до некомпетентност.

В малките общини хидроинженери почти няма. Най-вероятно затова се въведе наредбата за стопанисване на язовирите с назначаване на оператор на язовирна стена, който да контролира техническото състояние на водоемите, смята експертът. По думите му в документа е записано, че един оператор на язовирна стена е допустимо да поеме грижата до 75 язовира, като ежемесечно ги контролира, прави замерване, преглед на всички съоръжения на съоръжението. Според Рангелов на много места хидроинженери са сключили договори да извършват тази дейност за по 50 лв. на месец.

Подобен контрол е проформа, пишат се формални протоколи, казва експертът. Според него технологичното време не позволява да бъдат обходени толкова на брой язовири, а 50 лв. е смешна сума за огромната физическа и юридическа отговорност, която операторите на язовирни стени носят.

Променена е хидроложката обстановка

Интензивността на валежите стана доста по-голяма спрямо хидроложки редици за наблюдение от миналия век, твърди Рангелов. Язовирите са добри енергогасители на високите вълни. Не е страшно, когато язовирът прелива през преливника, уверява хидроинженерът. По-опасно е високата вълна да прелее директно през язовирната стена и именно затова собствениците трябва да контролират нивото, да следят прогнозите за хидроложката обстановка в страната и да поддържат минимално празни обеми. Така язовирите ще поемат високата вълна и няма да има и разрушения от нейната ударна сила, съветва специалистът.

Задължително е изискването да се поддържа проводимост на речното корито 500 метра след изпускателя и това се прави, казва Рангелов. На много места в страната обаче този половин километър не е достатъчен, особено там, където водоемите са построени над населените места. Рискът да се оставят в подобни случаи само тези 500 метра чисти би довел до по-голяма опасност. След безпроблемния половин километър, който водата ще измине бързо, тя ще се срещне като нова стена с непочистената растителност и разливът е гарантиран, обясни Рангелов. По думите му очаква се проводимостта на речните корита да се поеме от държавна програма за бедствия и аварии, която ще финансира рискови язовири.