Мадлена Владимирова е директор „Пазари“ на Green Business Norway – частна независима организация на норвежката CleanTech индустрия, както и координатор на проект CESME – Кръгова икономика за малки и средни предприятия.
Тя е мениджър бизнес развитие на проекти в областта на зелените технологии и кръговата икономика, свързани с преки чужди инвестиции и трансфер на технологично know-how от Скандинавия. Има опит в разработването на концепции за управление на отпадъци като неразделна част принципите, залегнали в основите на кръгова икономика.
Преподавател е в новата съвместна магистърска програма на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Cleantech Bulgaria - "Кръгова икономика и устойчив мениджмънт - иновации, предприемачество и чисти технологии", която стартира през есента. Приемът за нея вече е отворен.
- Г-жо Владимирова, очаква се кръговата икономика да бъде в следващите месеци основна тема в областта на екологията за Европейската комисия. Доколко българският бизнес е готов да интегрира модела на кръговата икономика?
- Все още няма достатъчно специалисти, които да предизвикат компаниите да предприемат по-активни стъпки в тази посока. Кръговата икономика, макар че се е доказала като ефективна в много скандинавски страни, все още не намира приложение у нас, а ще става все по-необходима. Всеизвестен факт е, че човечеството от доста време живее по начин, който застрашава планетата. Това е така нареченият линеен модел – вземи, направи, използвай, изхвърли.
Количеството на повечето ресурси, които използваме, обаче не е неограничено - те са изчерпаеми и оскъдни, а консумацията непрекъснато се увеличава. Отпадъците също.
Затова е необходимо да се предприемат стъпки в посока интегриране на друг модел - използвай и върни обратно в системата, където отпадъкът да се превърне в ресурс. Това е в същината на концепцията за кръгова икономика, както е в природата, когато екосистемата е в баланс.
Това разбиране се споделя от все повече български и интернационални компании, мениджъри и от бизнеса като цяло към днешна дата, но има доста още какво да се направи по въпроса. Именно затова и с Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) стартираме магистърска програма по кръгова икономика и устойчив мениджмънт – когато има специалисти в сферата, които да предложат ефективни и целесъобразни модели на работа, в чиято основа лежат принципите на кръговата икономика, ще се подобри възприемането и прилагането на добри практики в тази посока.
- Какви са предизвикателствата пред интегрирането на този модел у нас?
- Предизвикателствата са свързани с необходимостта да се обучат професионалисти, които да имат разбирането за смисъла и значението на кръговата икономика, което да доведе до промяна на нагласите. Важно е също да се покаже как биха могли да се случват нещата на практика. Нужно е да се изгради едно ново схващане за жизнения цикъл на продуктите. Да се погледне по-широко и креативно на възможностите за повторна употреба и рециклиране.
- Как на практика ще се случи това?
- Това е свързано с разработване на иновативен екодизайн на продуктите, за да може по-лесно да се „затвори кръгъг“. За целта са нужни обучения и информация вътре в компаниите, с които да се създаде една нова корпоративна култура на всички нива. Необходимо е да се постави по-силен акцент върху теми като ресурсна ефективност и устойчиво развитие, да се създаде дебат, да се насърчи иновационният потенциал на компаниите.
Важно е и самите компании да осъзнаят, че кръговата икономика би могла не само да щади природните ресурси и да спомага за създаването на една по-добра околна среда, но и при осмислено и правилно прилагане да донесе доста икономически и финансови ползи на бизнеса.
- Имаме ли примери за компании, които инвестират в този модел и в кои сектори са те?
- Най-вече големи мултинационални компании в областта на храните и напитките, също на битовата електроника инвестират в този модел. Има и много иновативни стартиращи компании, които създават нови продукти и услуги от материали, позволяващи разграждане, рециклиране или енергийно оползотворяване.
- Можете ли да посочите примери за европейски компании, които за включили този модел в плановете си за развитие и са постигнали конкретни резултати?
- Като цяло това са големи европейски компании, най-вече производители на комплексно технологично оборудване. Очаква се в следващите години цели индустрии да променят начина си на работа с клиенти и съответно подхода си към продажбите, като ги отдават под наем и поддържат дадени продукти или услуги, вместо да ги продават. Това е една нова тенденция, която се наблюдава в Европа напоследък, макар този пазар да е все още в една начална фаза на развитие.
- Как се отразява това на техния бизнес?
Компаниите са икономически единици и са пряко заинтересовани от финансовата възвращаемост на вложените инвестиции в посока кръгова икономика. Вече започват да се генерират база данни, с които може да се направи корелация между предприетите стъпки и инвестиции в зелени политики и финансовата възвращаемост на компаниите.
Има редица примери, които показват, че всъщност отпадъчните продукти от дадена дейност могат да се превърнат в ресурс или изходна суровина, която да се използва за друга дейност. Също така при оценка на дадена компания, тази, която прилага екопрактики и създава продукти с положително екологично въздействие, стои по-добре на пазара при други равни условия.
Освен рециклирането на отпадъци какво друго можем да определим като част от модела на кръговата икономика?
Рециклирането на отпадъците е много важна част от кръговата икономика, но вече все повече се говори и все по-широко прилага така наречената индустриална симбиоза. Това означава отпадъците от една индустрия да се използват като ресурс за друга. Тази задача не е лесна, защото изисква добро познаване на регионалните пазари и индустрии, прозрачност и желание на компаниите да си сътрудничат в тази посока.
Целта е компаниите максимално да се приближат до начина, по който се извършва кръговратът на веществата и енергията в природата. Разбира се, не може да се говори за изцяло безотпадни технологии във всички сектори на бизнеса, но може да се направи много в посока създаване на по-голям синхрон при използването на наличните (и ограничени) природни ресурси. Скандинавия дава много положителни примери в това отношение.
- В какъв момент бихме могли да кажем, че дадена компания или бизнесът в определена страна е напреднал достатъчно по отношение на кръговата икономика?
- Когато се видят конкретни измерими резултати – по-малко отпадъци, повече компании, които работят в синергии на различни нива една с друга. Резултатът е една по-чиста и съхранена околна среда, нов облик на местността. Но това няма да се случи с отделните усилия на няколко компании или сектори от икономиката. Промяната трябва да е по-голяма. Говорим за нова колективна нагласа на обществото, нов тип поведение на служителите в компаниите, ново отношение на мениджмънта към темата, както и създаване на чувствителност към тази проблематика при подрастващите.
Последното е свързано с целенасочена работа в училище и в семейството, в насърчаването на студентите да се развиват професионално в тази посока. Тогава може да заключим, че дадена страна е направила крачка напред. Тук отново ще спомена Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, които са извървели съществен път като бизнес развитие в сферата на кръговата икономика.
В България също биха могли да се приложат модели на устойчиво развитие, свързани с кръговата икономика, но хората и бизнесът първо трябва да са запознати, за се мотивира един нов подход и отношение към темата. Това ще се постараем да направим и с новата магистърска програма във ВУЗФ. До този момент такава специалност във висшите училища в България нямаше, а тепърва ще става необходима.
- Какви конкретни цели могат да си поставят компаниите и бизнес организациите?
Факторите, които биха могли да стимулират развитието на кръговата икономика в дадена компания, са свързани с насърчаване развитието на иновации, обучения, целенасочена работа с клиенти и служители, където да бъдат показани ползите, предимствата и смисъла от внедряване на нови методи и подходи на работа в посока ресурсна ефективност.
Другата важна част, за която бизнесът трябва да настоява, е ефективно законодателство, което да мотивира и стимулира компаниите и гражданите да се стремят към устойчиво използване на ресурсите.