БОРКОР с препоръки за корупцията на пазара с медицински изделия

Тоталната липса на контрол и регулации на пазара на медицински изделия години наред е довела до деформация на всички нива на този пазар - проверката на качеството на изделията е формална, а липсата на правила за ценообразуване е довела до злоупотреба с цените.

Това е извод от доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), известен като БОРКОР, публикуван на сайта на Центъра. В документа се посочва, че анализът е провокиран от критичните оценки на европейските доклади за българското здравеопазване, от констатации от различни европейски проучвания за нарастването на средствата, които пациентите са принудени да доплащат за здравни услуги, както и от повишения риск от корупция при доставката и употребата на медицинските изделия.

Документът дава различни препоръки за ограничаване на възможностите за корупционни практики в здравния сектор и при прилагането на медицински изделия в частност.

В България липсва връзка между институциите, за да се контролират вносът и продажбите на медицински изделия, проверката на качеството им е формална, а злоупотребата с цените е голяма, тъй като няма правила за създаването им, посочва се в документа. Отчита се, че вносителите на изделията раздуват стойността на изделията при регистрацията им, а допълнително злоупотреби се извършват при болничните търгове или при липсата им, както и при директни продажби на дребно от лекари на пациенти. Всичко това е следствие в голяма степен на натиска на индустрията, която ги произвежда. В не малко случаи компаниите, които седят зад тези изделия са и производители на иновативни медикаменти. 

Налице е празнота относно механизма за регулация на цените и ценообразуването на медицинските изделия. Липсва и нормативна регламентация, изискваща деклариране на цената при внос на медицинските изделия или изискване за представяне на анализ на формиране на продажната цена, каквато съществува за медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. Това води до възможност за злоупотреби и съзнателно завишаване на продажните цени, включително и на цените на изделията, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По този начин се ощетяват както държавата, така и гражданите.

Налице е разпокъсаност и неяснота за броя на търговците на дребно на територията на страната и поради това липса на проследимост, отчетност и пълна информация за търговския оборот с медицински изделия. По данни на Изпълнителната агенция по лекарствата в България има 1100 търговци на едро с медицински изделия. За сравнение, търговците с лекарствени продукти са 379.

Влиянието на големите фармацевтични компании се отразява и върху регулациите, и върху медицинските експерти. В България множество компании са инвестирали през 2016 г. в клинични изпитвания, медицински научни изследвания, неинтервенционални проучвания близо 150 млн. лв., посочва се в доклада. Според тях около една трета от медиците в България, или 10 хиляди специалисти, са получили някакъв вид спонсорство през 2017 г. от фармацевтичните компании, а около 21 млн. лева са изплатени за година за образователни семинари и лекторски хонорари на български лекари. 

Сред препоръките в доклада е въвеждане на норми в Наказателния кодекс за инкриминиране на подкуп или други корупционни престъпления при изпълнение на служебните задължения на лекарите, в това число при предписване на лекарства и медицински изделия, а така също и при доставката им за директна употреба от медицински работници или специалисти и при препращане на пациенти или материал за изследвания.

Друго предложение е да се проведе и дискусия за създаването на правна регламентация на лобистката дейност и материалните и финансови отношения между лекари и фармацевтични компании, както и между лекари и пациенти.

Създаване на вътрешни регистри в лечебните заведения, в които да се оповестяват средствата, получени от фармацевтичните компании, дарения, спонсорство, обучения, семинари също е възможна мярка. Друга препоръка е създаването на регистър на медицинските изделия.

Предлага се и постоянна свързаност с Националната агенция за приходите (НАП) и Министерство на здравеопазването (МЗ) и поддържането на регистър, в който да се оповестяват сключените договори на физически и юридически лица от сферата на здравеопазването с фармацевтични компании, тяхната стойност, предмет, дарения и спонсорство.

Докладът предлага и преоценка на административно-наказателните разпоредби в Закона за здравето, Закона за медицинските изделия и Закона за здравното осигуряване, както и преоценка на предвидените санкции в случаи на некоректно попълване и или непълноти в медицинската документация при проведено лечение.

Да се прецизират етичните кодекси с включването на правила за взаимоотношенията между лекари и търговци, съветва Центърът.

Докладът препоръчва механизмът за надзор и реимбурсиране на лекарствените продукти да се възприеме и реализира и по отношение на медицинските изделия, като това може да стане на базата на регистър на медицинските изделия. Друга препоръка е обособяване на самостоятелно звено в дирекция „Лекарствена политика“ на МЗ или създаването на Дирекция“ Медицински изделия“.