Александър Трифонов: Европа иска контрол за чуждите инвестиции, а ние?

В момента 12 държави в Европейския съюз разполагат с механизми за оценка на възможните рискове от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), но България не е сред тях. Търговски партньори като САЩ, Русия, Япония, Китай и Австралия също извършват подобен контрол.

Да се изпревари разработването от Европейския парламент на система за скрининг на чуждите инвестиции и да се направят изменения в законите, които засягат преките чужди инвестиции, за да се отстоява националния интерес впоследствие. Това препоръчва финансовият консултант д-р инж. Александър Трифонов.

В анализ, предоставен на Investor.bg, той коментира какви са тенденциите за развитие на ПЧИ, какви законови промени трябва да се направят, за да допринесат те с добавена стойност към икономиката.
 
След преклонението на преките чужди инвестиции започна леко отрезвяване и осмисляне на тяхното значение и влияние, смята Александър Трифонов, който е представител и на Института за местно и регионално развитие.

Той напомня, че ПЧИ се проявяват в следните форми: - инвестиции „на зелено“, инвестиции „на кафяво“/приватизация, сливания и придобивания, концесии.

Преките инвестиции като фактор

От 2015 година, в световен мащаб се забелязва тенденция на намаляване на преките чужди инвестиции и по данни на ЮНКТАД (UNCTAD, United Nations Conference on Trade and Development – бел. ред. Конференцията на ООН за търговия и развитие) през 2017 г.  те са с 16% ( 1,52 трилиона долара) по-малко спрямо 2016 г. ( 1,81 трилиона долара). Намалението в 2016 г. спрямо 2015 г. е било само 2%. Сякаш има повторение на цикъла 2007 – 2010 г.

От общо около 1 трлн. долара за Европа, Европейският съюз е привлякъл през 2016 г. 280 млрд. евро, докато през 2015 година обемът е бил 476 млн.евро. Най-силно изменение има в Северна Америка (по-малко с 164 млрд. долара) и в Европа (по-малко с 144 млрд. долара).

В България тенденцията за намаляване на ПЧИ е същата и по-силно изразена.

След три години растеж при сливания и придобивания (mergers and acquisitions - M&As) се установява спад през 2017 г. с 23% до 666 млрд. долара.

  Сливания и придобивания за периода 2007-2017 г. (в милиарди долара)

Преките инвестиции „на зелено“ също така намаляват с 32% до 571 млрд. долара през 2017 г. , което най-ниското ниво от 2003 г. И вместо критики за това състояние, ръководството на Европейския съюз въвежда нов подход към оценка ефективността от преките чуждите инвестиции.

Ефективност на ПЧИ в Европейския съюз

В тазгодишната си реч относно състоянието на ЕС от 13 септември миналата година председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Нека да изясня нещо: ние не сме наивни привърженици на свободната търговия. Европа трябва винаги да защитава своите стратегически интереси. Затова днес ние предлагаме нова рамка на ЕС за скрининг на инвестициите. Ако чуждестранно държавно дружество иска да закупи европейско пристанище, част от нашата енергийна инфраструктура или предприятие, разработващо технологии за отбраната, това трябва да бъде възможно единствено в условията на прозрачност, контрол и дебат. Наша политическа отговорност е да сме наясно с това, което се случва на наша територия, така че да можем при необходимост да гарантираме нашата колективна сигурност.“

Заместник-председателят Юрки Катайнен обяви: „ЕС има и ще има и занапред един от най-отворените инвестиционни режими в света. Преките чуждестранни инвестиции са важен източник на растеж, заетост и иновации. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че в някои случаи придобиването от страна на чуждестранни инвеститори може да е в разрез с нашите интереси.“

Комисарят на ЕС по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом каза:„Целта на нашето предложение е ЕС да продължи да бъде отворен към чуждестранните инвестиции, като същевременно запази една недискриминационна, прозрачна и предсказуема рамка. Наличието на европейска рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции ще ни даде възможност да предприемем колективни действия и да защитим стратегическите си интереси като европейци, когато те се окажат застрашени.“

Комисията предлага нова законодателна рамка, която да помогне на Европа да защити своите основни интереси. Тя включва скрининг от страна на Европейската комисия въз основа на съображения за опазване на сигурността и на обществения ред, в случаите когато преките чуждестранни инвестиции в държавите членки могат да засегнат неблагоприятно проекти или програми от интерес за ЕС. Това включва проекти и програми в областта на научните изследвания („Хоризонт 2020“), космическите изследвания („Галилео“), транспорта (Трансевропейски транспортни мрежи, TEN-T), енергетиката (TEN-E) и телекомуникациите.

Оценка на ползите и риска на ПЧИ 

Не всички чуждестранни инвестиции са добри за Европа. Депутатите в ЕП работят по правна рамка за оценка на ползите и риска чрез механизъм за оценка на потенциални инвестиции от гледна точка на сигурността и обществения ред. Сред негативните влияния на чуждите инвестиции, които са вероятно причина за тази реакция на Европейския парламент, се нареждат редица предупреждения, пише в анализа на Александър Трифонов.

ПЧИ могат да застрашат националната сигурност – например при владеене чрез някоя от формите на проявление летища, пристанища, електроразпределителни мрежи (особено високо напрежение), газоразпределителни мрежи, важни магистрали и др. Чрез тях може да се диктува достъпа до кредитен ресурс чрез придобиване на собственост или права върху банкови, финансови и кредитни институции, специализирани фондове. Паралелно с това е възможно да възникнат  допълнителни опасности, като различни кредитни условия, респ. преференциални условия за чуждите(свои) инвеститори, които са заробващи за местния бизнес, привежда различни примери експертът.

Друг пример според Александър Трифонов са придобивания на местни компании на минимални цени от „свои“ инвеститори чрез довеждането им до несъстоятелност чрез спекулиране с условията по кредитните договори.

Той е на мнение, че е възможно източване на национален финансов ресурс към банките-майки, както и създаване на финансови кризи чрез закриване на клонове, обявяване на несъстоятелност и т.н.

Финансовият консултант смята, че някои ПЧИ могат да доведат до унищожителна конкуренция спрямо местния бизнес чрез постепенно разширяване на пазарния дял на собствената си продукция и прилагане на временен ценови дъмпинг, изсмукване на кадри от местния бизнес, както и изкупуване на възлови представители на местния бизнес, като по този начин има опасност от контрол на цели производствени/технологични вериги.

Трифонов предупреждава, че може да се окаже неизгодно за националната икономика експлоатиране на национален ресурс като подземни богатства, биомаса,  води, инфраструктура и т.н.

Той напомня, че от сега действащите 529 концесии в бюджета на България влизат около 100 млн. лева.

По думите му е възможно източване на финансов ресурс към компаниите-майки чрез договори за услуги, финансиране и т.н., като към параметрите на тези договори не може да се прилага националното законодателство.

Трифонов е категоричен, че чуждите инвестиции се защитават с международни спогодби, споразумения (СЕТА, TTIP), договори/регламенти (РИМ І, РИМ ІІ), национално законодателство, поради което практически местните правителства могат да разчитат на добрите намерения и морал в действията на чуждите инвеститори.

Експертът обаче е на мнение, че националните правителства са зависими в известна степен от чуждите инвестиции и цитира чл. 3. (1) на Закона за насърчаване на инвестициите, който гласи: “Когато международен договор, по който страна е Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор.“

Защо намаляват ПЧИ

Пикът на преките чужди инвестиции в България е през 2007 год. и след влизането на България в ЕС започват да намалявят. Защо не се търси отговор на този парадокс при корпоративен данък от 10%, коментира Трифонов.

Сред причините, според него, е фактът, че атрактивните обекти са вече приватизирани. Днес повече от 70% от държавната собственост е приватизирана, преминала е в частни ръце на стойност около 10% от пазарната им стойност.

Друга причина за отлива на ПЧИ е възможният контрол от страна на институциите на Европейския съюз.
Като причина за по-малкото ПЧИ Трифонов не изключва някакъв рекет на държавата спрямо инвеститорите, който достига и до най-високите нива на управлението.

Намалява драстично и реинвестираната печалба, което е в ущърб на българската икономика, констатира финансовият консултант. – От друга страна това е сигнал, че съответният инвеститор няма дългосрочни цели за дейност в България.

Трифонов напомня, че в в Закона за чуждите инвестиции и Закона за насърчаване на инвестициите няма задължения към институциите на държавата за анализ на целесъобразността и перспективността на предлаганата инвестиция, а само мерки за нейното привличане.

Сред недостатъците в стремежа да се привлекат повече чуждестранни инвестиции Александър Трифонов изброява законови пропуски, особено що се отнася до Закона за концесиите.

В него не е заложено валидиране на заложените в бизнес плановете им приходи и разходи след 1-2 години от реализиране на концесията, като по този начин концесионерът се облагодетелства за сметка на бюджета.

Освен това беше изключено задължението да присъства като задължително приложение към концесионния договор на  финансово-икономическия модел (от който се виждат в детайли всички финансови потоци), поради което се занижи контролът върху приходите и разходите, респ. размера на концесионното възнаграждение.

Допуска се и възможността публичната власт да покрива до 100% разходите на концесионера, което е крайно неприемливо за икономиката, защото по този начин обществото ще трябва да заплаща не само направените от него инвестиции, но и неговата печалба, която остава търговска тайна. Примерите показват, че тя обикновено е 3-4 пъти по-висока от тази, който той би реализирал в собствената си страна. Обществото ще трябва да заплаща и лихви по взети от концесионера кредити. Тези заеми по принцип са по-високи, ако кредитополучател е публичната власт, тъй като тя е много по-надежден като клиент спрямо една частна компания, показва анализът на д-р Трифонов.

Експертът напомня, че тези възможности не съществуват в международната практика и са примамка за корупция. От друга страна това плаши почтените инвеститори, поради приети стандарти или въведени задължения за спазване на определени стандарти (напр. ISO 37001 за борба срещу подкупите) или опасност за техния авторитет при разкриване на такива порочни практики. Този стандарт е хармонизиран – БДС ISO 37001:2016, но не се прилага, смята той.

За по-устойчиви инвестиции

Трифонов настоява да се изпревари разработването от Европейския парламент на система за скрининг на чуждите инвестиции, да се разработят изменения в законите, които засягат преките чужди инвестиции, но така че впоследствие да се отстоява националният интерес.

Конкретните предложения според него трябва да засегнат изменения в Регламент №651/2014 на Европейската комисия от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, тъй като валидността му изтича на 31 декември 2020 г., а тогава отпадат и възможностите за грантово финансиране от европейските фондове.

С друга промяна може да се въведе например 10% данък върху печалбата, която се изнася от страната, за да се стимулират инвеститорите да я реинвестират в България.

Стимулите за чуждите инвестиции да се дават приоритетно във високите технологии, за да не се превърне България в донор на чуждите икономики с евтина работна ръка и второразрядно производство.

Д-р Трифонов иска привличането на чужди инвестиции да бъде целенасочена държавна политика, с ясно дефинирани отрасли, сектори и региони. За целта държавата трябва да влезе в ролята на предприемач/съинвеститор, за да убеди партньорите си в сериозните си намерения и устойчивост на инвестицията във времето.