Бизнесът иска още облекчения за наемане на работници от трети страни

Бизнесът поиска някои нови облекчения за наемането на работници от трети страни по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в рамките на което бяха дискутирани предложения за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Социалните партньори обсъдиха промените, въпреки че вече са приети в социалната парламентарна комисия и са постъпили за разглеждане в Народното събрание.

Предложенията за промени бяха представени от социалния министър Бисер Петков, който уточни, че промените се правят поради необходимостта до 23 май 2018 г. България да въведе в националното законодателство изискванията на европейска директива за условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен. Целта на директивата е да се увеличи привлекателността на ЕС като място за работа в областта на научните изследвания, за придобиване на висше образование и за други културни и социални програми за обмен.

Работодателите настояват за отпадане или смекчаване на изискването общият брой на граждани от трети държави, работещи за местен работодател, да не надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани.

Искането беше подкрепено от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и от заместник-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков.

Според Васил Велев това ограничение е излишно. Той предложи или да отпадне, или да се увеличи прагът от 10% до 30%. От БСК подкрепиха предложението, въпреки че първоначалното им искане беше за 20% от средносписъчния състав.

Сред аргументите за предложението бяха изтъкнати острите нужди на пазара на труда заради липсата на работна сила – на 100 напуснали пазара на труда, влизат едва 63, а 5-6 заминават за чужбина. В същото време потребностите на бизнеса нарастват, посочи Велев. По думите му има огромен недостиг на кадри във всички области. Той припомни изнесените вчера данни от проучване, според които икономиката на България щеше да е с 4 млрд. лева по-голяма, ако нямаше липса на кадри. Велев цитира и данни на МВФ, според които пропуснатата полза е още по-голям а- 7% по-малък БВП или 7 млрд. лева.

От КТ "Подкрепа" са против предложението на работодателите, тъй като то би довело до трудов и социален дъмпинг и цели да се задържат заплатите в момент, в който има условия за повишаването им, каза Ваня Григорова от синдиката.

Синдикатите са и против предложението да бъде премахнат задължителният в момента характер на обсъждането със социалните партньори в случаите, в които местен работодател е изпратил искане за внос на работници от трети държави, когато броят им надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани. 

От синдиката отново поискаха провеждането на открит дебат с ясни аргументи и доказателства за фактите, базирани на официални данни, а не с внушения и неистини - колко и какви са свободните работни места и защо работодателите осъществяват дългогодишен натиск върху управляващите за улесняване на вноса на работници от трети страни в ущърб на българските работници.

По думите ѝ е крайно време бизнесът да започне да обявява в бюрата по труда всичките си свободни работни места, защото там е мястото, където се срещат търсещи и предлагащи работа. Ваня Григорова цитира данни на Агенцията по заетостта към 16 януари 2018 г. , според които са обявени едва 9511 свободни работни места. Регистрираните безработни към края на декември са над 232 хил. души.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков съобщи, че списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда е актуализиран с три нови единични групи професии. Това са инженер в промишленото производство, инженер-химик и електроинженер.

Списъкът се актуализира ежегодно от социалния министър до 31 януари. 

За професиите в списъка работодателите не са длъжни да правят пазарен тест и имат “бърза писта”, тъй като означава признат недостиг на кадри в тази професия.