Ако заетостта беше новината на 2017-та година, новината на 2018-та ще са по-високите заплати заради липсата на кадри. Това заяви пред БНТ Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той коментира, че недостигът на работници се вижда в цяла Европа, така че България не е изключение.
„Когато няма кадри, единственото, с което можеш да се пребориш, са по-високите заплати“, каза Ганев.
Имаме 3 – 4 години с ръст на икономиката, ръст на заетостта и ръст на заплатите. Ако това продължи, ще има качествена промяна в икономиката на страната, въпреки че хората ще останат песимисти, очаква той. Но според него „това, че искаме повече, не е нещо лошо“.
Предходната година беше най-добрата след кризата с ръст от 3,9-4% и рекордна заетост - 68% за хората на 15-64-годишна възраст. Наличието на повече работа води до повече приходи, каза Ганев. Той посочи, че заплатите са нараснали с около 10 пр. п. и това осигурява повече пари за потребление, включително и по празниците.
Развитието обаче не достига до всички. 70% от новите работни места през 2017 година са концентрирани в Софийска област, Пловдив и Стара Загора - силните и работещи икономически центрове.
Всички новосъздадени работни места през миналата година в цяла Северна България са по-малко от тези в Пловдив, изчисли Ганев.
По думите му висококвалифицираните работещи българи са усетили икономическия ръст, но при голяма част липсва тази квалификация.
„Ако имаме 1 млн. с висше образование, още 1 млн. са с основно и по-ниско образование. Тях икономическият растеж не ги хваща“, каза икономистът.
Тези с най-ниско образование могат да усвоят най-различни знания и умения – занаяти, работа във фабрика.
Проблемът е, че при някои хора липсва въобще работният навик. Ганев като посочи откъде тръгва проблемът: отпадане от училище, липса на работен навик, бедност.
Икономистът коментира и изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ), направени по официални данни, че на 13 май ще настъпи денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си.
Повечето дни спрямо 2017 г. според него се дължат на повишените данъци – по-високата осигурителна вноска за пенсии, акциза върху цигарите и в някаква степен по-високите осигурителни прагове. „Това са 450 млн. лв. повече, които ще бъдат взети заради повишени данъци“, каза той.
Той припомни, че в последните 10 години не са променяни основни данъци – ДДС е 20%, плосък данък възлиза на 10%, а корпоративния данък също е 10%. Правят се обаче малки стъпки при таксите и осигуровките и така има все пак повишение на данъците, коментира той.