КЗП: Търговците са длъжни да спазят обещанието си да приемат обратно покупка

Когато търговецът е поел ангажимент, че ще приеме обратно закупена от търговската мрежа стока и ще възстанови парите на клиента си, той е длъжен да го направи. В противен случай ще е налице нелоялна търговска практика. Правото на отказ от онлайн покупки е безусловно. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „Лице в лице” по bTV по повод на това, че едно от най-честитите запитвания в КЗП по време на празниците е именно възможността за връщане на закупени или подарени стоки. Необходим е обаче платежен документ или гаранционна карта, например за удостоверяване на сделката.

Близо 100 потребители са се обърнали към КЗП по коледните и новогодишни празници, добави Маргаритов и обобщи, че пазарът е бил относително спокоен през тези дни.

Маргаритов припомни, че вече е невъзможно сключването на договор по телефона – нещо, което допреди 4-5 години законодателството допускаше. „Могат да се договорят условия по телефона. Но, за да произведат ефект, трябва да се подпише договор. Той може да бъде изпратен дистанционно. Но не непременно това трябва да става под натиска на куриера, който бърза да си го вземе обратно и да си тръгне, а винаги след запознаване с клаузите, дори и ако това означава, че куриерът ще дойде още веднъж, за да вземе договора”, обясни председателят на КЗП.

По време на разговора Маргаритов изрази мнение, че туроператорите стават относително рискова група търговци. „Пазарът е много динамичен, развива се и на базата на споделената икономика, и изобщо на базата на общуването в социалните мрежи, при което възникват алтернативни способи за запазване на почивка. Не искам да кажа, че те са много по-добри, защото всеки от тях също крие своите рискове”, отбеляза той и подчерта, че трябва да се замисляме върху всички оферти, с които ни обсипва пространството и върху това, че „има неща, които не звучат реално и наистина не могат да бъдат изпълнени, колкото и да буди доверие у нас този, който ни ги предлага.”

Според председателя на КЗП е добре и да бъде направена ревизия на съществуващия регистър на туроператорите, който се води от Министерството на туризма и да се прецени дали не трябва да бъдат затегнати условията, при които някой може да започне да извършва такава дейност. „Това може да бъде направено със съвместните усилия на всички институции, които имат функции по контрола върху туристическия продукт и по политиките в туризма. Смятам, че е напълно възможно и необходимо”, добави Маргаритов.

Около 35 000 проверки е извършила Комисията през изминалата година, както по сигнали на граждани, така и по предварително планирани кампании. В близо 3 000 случая или в малко под 10% са констатирани нарушения, за които са наложени санкции. „Нашите актове подлежат на съдебен контрол. Не всички се обжалват от търговците, но когато това става, в повече от две трети от случаите ние печелим делата”, допълни председателят на КЗП.

Маргаритов потвърди, че до голяма степен българското законодателство в областта на потребителската защита е синхронизирано с европейското, като и към момента продължаваме да възприемаме всички нови постановки.

Законодателство в тази сфера е претърпяло много силно развитие в последните години и то в посока повишаване защитата на потребителите и различни допълнителни за тях явления, каквото например е отпадането на роуминга и каквото се очаква да бъде и отпадането му в съседните държави. Статистиката показва, че хората стават все по-активни, а нарушенията на търговците намаляват.