200 хил. са регистрираните у нас безработни, 300 хил. не търсят работа

Регистрираните в Бюрата по труда безработни са малко над 200 хиляди, а хората в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, нито искат да се регистрират като търсещи работа, са над 300 хиляди. Съпоставката на данните направи социалният министър Бисер Петков на конференция за демотивираните българи, организирана от Фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения, предаде БТА.

"Почти 10% от работоспособното население няма интерес към политиките по заетостта", заяви бившият социален министър Ивайло Калфин, който днес е член на управителния орган на Института за икономика и международни изследвания.

Изследване за демотивираните българи от началото на ноември показа, че групата на "нищоправещите" в България е над 300 хиляди души, което е два пъти повече от това, което се предполагаше. Експертите смятат, че тези хора са огромен резерв на пазара на труда – близо 10% от работещите, но нямат принос в социалните системи и генерират бедност, маргинализация и сива икономика.

Нова политика по заетостта

Политиката по заетостта предполага мотивирани хора, за демотивираните тя не работи, категорични са експертите от Института. Тъй като към тази група действащите досега мерки не работят, те препоръчват да се мисли за качествено нов подход или поне за преосмисляне на досегашния.

Според Ивайло Калфин политиката за заетостта и насърчаването на заетостта предполага, че те са мотивирани, готови да потърсят работа дори и извън населеното място, в което живеят.

Данните от изследването показват, че 16% от тези 300 хиляди не са работили никога, а близо 70% не са работили над две години.

Необходимостта от преквалификация

Според Калфин профилът на тези хора е различен - предполага се, че те са с ниско образование и многодетни домакинства, но изследването показва, че 66% от тях са със средно и висше образование. Те са равномерно разпределени в обществото, като има тежест за младите хора, особено тези, които не са започвали работа и тези в предпенсионна възраст, които не намират смисъл да си търсят работа и да се обучават в курсове.

Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов даде пример, споменаван често от бившия министър Лидия Шулева, за човек, съкратен от изчислителен център в предпенсионна възраст, който дълго време е обикалял с папки по различни институции, за да демонстрира своята квалификация и опит, но упорито отказвал да се преквалифицира и да започне нова работа.

"Трябва да се мислят законодателни мерки, с които да накараме човека от изчислителния център да поиска нова работа", заяви Адемов и допълни, че ако за младежите вече има работещи мерки, то възрастните са най-рисковата и неизследвана група.

Голяма е и групата на младите жени, което се обяснява с отглеждането на деца. Има майки, които 5-6 години са извън пазара на труда и трудно могат да се върнат на работа. Според експертите дългото майчинство в България също допринася за това.

Голяма част от демотивираните живеят в семейства, в които единият има доходи. Това е един от факторите, които генерират бедност при децата. Част от демотивираните си признават, че получават доходи от сивата икономика – 17%. Заплащането се извежда от изследването като основен мотивиращ фактор. 

Ивайло Калфин коментира още, че политиката по доходите е важна, но не трябва да се надценява при решаването на проблема. Очакванията на хората са за заплата между 500 лева и 1000 лева, което е постижима сума. 

Психологическите задръжки при някои са водещи, особено при по-възрастните хора, които изпитват срам и страх тепърва да бъдат нови работници, да бъдат обучавани в нови умения. Експертите смятат, че за тях трябва да се осигури психологическа помощ, да има пробни наемания и други мерки.