Добри примери за регионално развитие – Смолян и Пловдив

Ръстът на заетостта в Пловдив и повишаването на образоваността на учениците в Смолян са най-ярките добри примери в регионалното развитие на страната в отделните области през тази година. Върху това акцентираха икономисти на Института за пазарна икономика (ИПИ) в новото издание „Регионални профили: показатели за развитие 2017“.

Вече шест години те проследяват тенденциите в икономическото и социалното развитие на страната.

Най-добре в икономическо отношение се развиват столицата и област Габрово, като Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели през тази година. Характерно за всички области лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот, е един от изводите в анализа.

Според старши икономиста на ИПИ Десислава Николова тази година отново няма изненади – областите с по-добра инфраструктура отбелязват и по-висок икономически ръст.

Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

„Със засилването на икономическия растеж от 2014 година насам се наблюдава нов епизод на раздалечаване на областите от гледна точка на тяхното благосъстояние. За това съдим от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава през 2014-2015 г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак въпреки този процес на „разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае около 4,5 пъти, констатират в ИПИ.

Анализът на икономическите експерти показва, че голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата. Прогнозата е, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно пак ще започне да расте.

„През миналата и тази година наблюдаваме цялостно оживление на българската икономика в унисон с подема в Европа. През 2016 г. икономическият растеж достигна 3,9%, а през 2017 г. официалната прогноза е за 4% ръст. В регионите за оживлението съдим най-вече от данните за пазара на труда за 2016-2017 г.“, посочи Десислава Николова.

Пазар на труда

Тя отчете, че през третото тримесечие на тази година заетостта е на рекордно високо ниво, като коефициентът на заетост достига 68,5%. Старши икономистът на ИПИ напомни, че пик в заетостта преди кризата имаше през третото тримесечие на 2008 г., когато беше 65%.

В края на септември статистиката отчете увеличение на заетостта с 212 хил. души повече от дъното през 2013 г. и броят на работещите е 3,225 млн. души.

„Има диспропорция на пазара на труда, като доминира южната част на страната с повече нови работни места, посочи Явор Алексиев от екипа на ИПИ.

Той информира, че през третото тримесечие броят на заетите в Южна България е с 145 хил. души над миналогодишните нива, като 70% от общо създадените нови работни места в страната са в столицата, Софийска област и областите Пловдив и Стара Загора.

„В Северна България увеличение също има, но далеч по-скромно – едва 27 хиляди души, което е по-малко от ръста само за област Пловдив. Във всички области в Северозападна България, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последното десетилетие. В Южна България неубедително по отношение на заетостта се представят области като Сливен и Кърджали“, посочи експертът. – 70% от новите работни места  са в София, Софийска област, Пловдив и Стара Загора, като Градът под тепетата отчита най-висок ръст при създаването на нови работни места.“

Алексиев прогнозира, че подобрението на пазара на труда ще зависи от активирането в търсене на работа на неактивните безработни, от тяхната квалификация и преквалификация.

Той отбеляза и факта, че на общинско ниво прави впечатление образуването на хомогенни клъстери в Северозападна България, както и в някои смесени и погранични райони, в които безработицата остава над 25% въпреки общите позитивни тенденции.

                                   Годишна промяна на броя на заетите, хил. души

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.