Готови ли сме да платим цената за чистия въздух?

Най-важният въпрос, свързан с чистотата на атмосферния въздух, се оказва колко е готово да плати обществото. От него следват всички мерки на всякакво ниво. Това коментира министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на конференция, организирана от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

"Въздухът има цена, мерките струват нещо", посочи Московски и допълни, че примерите са много, че никой не е съгласен да плати някаква цена за чист въздух. Московски даде за пример домакинствата с повече от един автомобил, които не изпълняват екостандартите, вместо да се инвестира, макар и малко повече, но в един екологично чист автомобил.

Според него метрото в столицата обслужва всеки ден 450 хил. души, но това не намалява трафика.

Транспортният министър препоръча широка дискусия за мерките за чистия въздух, санкции или мотивиране на екологично поведение - закупуване на автомобили без вредни емисии например. "Въпрос е на финансов ресурс, който трябва да бъде взет отнякъде", заяви Московски.

Според него трябва да се подобри контролът и прилагането на санкциите, така че шофьорите да се откажат да карат автомобили без катализатори. От друга страна обаче трябва да има баланс - режимът да не е твърде рестриктивен, за да могат и системите на обществения транспорт да отговорят адекватно.

През последните години качеството на въздуха се подобрява, отчитат от МОСВ. В същото време проучване на Евробарометър показва, че само 5% от българите усещат това.

Остава обаче проблемът с фините прахови частици, а източникът на замърсяването е основно битовото отопление, както и транспортът. Индустрията и енергетиката до голяма степен са изпълнили своите задачи, отчете министърът на околната среда Нено Димов.

Измерванията показват, че 25 града в страната превишават годишните норми за замърсяване с фини прахови частици, допълни още той.

Все още има общини, които не разпознават чистотата на въздуха като проблем, коментира екоминистърът. Основно това са малки общини с висока безработица, тоест липсва достатъчно финансов ресурс за такива мерки. Тези общини нямат и достатъчен административен капацитет. На национално ниво пък се бави изготвянето на програма за чистотата на въздуха, която да помогне за усвояването на 115 млн. лева по оперативната програма "Околна среда", предвидени на чист въздух.

Държавната енергетика е платила своята цена за чист въздух. През последните 12 години ТЕЦ Марица Изток 2 е инвестирала над 1,1 млрд. лева в сероочистки и 15 млн. лева за устройства за улавяне на прахови частици, коментира пред журналисти енергийният министър Теменужка Петкова. Тя припомни, че страната изпълнява предсрочно и европейските изисквания за процент от възобновяеми източници към крайното енергийно потребление.

Една от програмите, които касае намаляването на емисиите от битовото отопление, предприети от енергийното министерство, е "Дезире", по която се разпределят 10,5 млн. евро от Международен фонд "Козлодуй". По тази програма се насърчава смяната на горивните инсталации в домовете и преминаване на природен газ.

Големите горивни централи, които попадат под ударите на новото европейско екозаконодателство, са базови и осигуряват над 41% от електроенергията в страната, отчете Петкова по време на дискусиите. Тя припомни, че ще се работи за дерогация, т.е. отлагане на новите изисквания за българските централи.

Други мерки за чистотата на въздуха, предприемани на различни нива, бяха очертани от министърът на околната среда Нено Димов по време на конференцията. Той посочи, че трябва да бъдат приети изисквания към горивата - за отопление и транспорт, по отношение на съдържанието на сяра и пепел, за влажността на дървесината, както и въглищата и брикетите да бъдат продавани пакетирани. Димов цитира проучвания, според които добре изсъхналата дървесина (за срок от година и половина) има с 40% по-малко емисии прахови частици.

Работи се помощта за отопление с въглища и твърди горива да бъде обвързана именно с тези показатели за качество, обясни и социалният министър Бисер Петков.

По отношение на транспорта трябва да бъдат изградени очистващи системи, а КАТ да отказва първа регистрация на автомобил, който е извън нормите. Екоминистърът препоръча подобряване на контрола по пътищата и по време на техническите прегледи на автомобилите.

Работни групи подготвят стандарти на горивата, увери председателят на парламентарната комисия по околна среда Ивелина Василева. Тя припомни и за приетата промяна в Закона за МВР, която дава възможност за временно отнемане на регистрацията при техническа неизправност на транспортните средства.