IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Българският износ за Русия спада заради проблеми на руската икономика

Санкциите не се отразяват толкова съществено, сочи анализ на Веселин Илиев, директор на Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК

13:08 | 23.11.17 г. 4
<p>
	Пристанище във Владивосток. <em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Пристанище във Владивосток. Снимка: Архив Ройтерс

Българският износ към Русия спада през последните 3 – 4 години заради проблеми на руската икономика, а не заради санкциите. Това се казва в анализ на търговията между България и Русия в периода 2001-2016 г., изготвен от Веселин Илиев, директор на Центъра за външноикономическо сътрудничество при Българската стопанска камара (БСК).

Анализаторът отчита, че Руската федерация е важен търговски партньор както по отношение на износа, така и на вноса. Във вноса от Русия преобладават енергоносители. За 2016 г. на енергоносителите се дължат 88% от вноса, а заедно с алуминий, мед и други суровини – 93%. На тях се дължи и огромният търговски дефицит с Русия.

Но не това е проблемът. България така или иначе трябва да ги внася отнякъде, ако не от Русия, от други държави, и дефицитът ни с тях ще нарасне. Проблемът е, че сме изключително силно зависими от един доставчик на енергоносители – икономически и търговски нецелесъобразно решение. На практика размерът на търговския ни дефицит е силно зависим от цените на петрола (при постоянно потребление), пише Илиев.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ.

Износът през 2016 г. е наполовина от нивата през най-добрите 2012 и 2013 година. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

Спадът в износа през последните 3-4 години се дължи на проблеми на руската икономика, а не e ефект от санкциите, обяснява анализаторът.

Съществено се променя продуктовата структура на износа. Като цяло има тенденция към увеличаване на износа на стоки с по-висока степен на преработка и по-висока добавена стойност, но има и изключения.

България е на 17-то място сред доставчиците на фармацевтични продукти в Русия след Швеция и преди Беларус, и на 36-то място сред доставчиците на машини и апарати, след Сингапур и преди Ирландия.

Много спада делът на консервираните плодове и зеленчуци, и на напитките. Те вече са далеч от водещите позиции в листата ни. И докато износът на консерви варира през годините (особено в резултат от руското ембарго, но не е надхвърлял 7,6 млн. евро и в най-добрите години), то спадът при напитките е няколко пъти, а на вино – 30-40 пъти.

Статистиката на ниво отделни стоки показва още по-големи вариации – има немалко „традиционни“ стоки, които са изчезнали от експортната ни листа за Русия (металообработващи машини, платнени чували, машини за повдигане на товари), и обратно – немалко новопоявили се (фуражи, тръби за пренос на газ, хладилници).

2017 г. бележи  значителен ръст на износа, но от ниска начална точка и дължащ се основно на износ на тръби за пренос на газ, стартирал през май. 

Вносът на Русия от целия свят се е увеличил четири пъти от 2001 г. до 2016 г., дори отчитайки спада след 2012 г.

Измежду по-съществените стокови групи в руския внос големи ръстове – над 10 пъти, бележат конфекция, трикотаж и маслодайни семена. Под два пъти е нараснал вносът на неорганични химикали, на месо и месни продукти.

Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен.

В най-добрите за българския износ години износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. той е 5,2 млн. евро.

Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар.

Министерство на икономиката и Българо-руската ТПП не са отбелязали на интернет страниците си наличието на санкции на ЕС към Русия и на Русия към ЕС. Също така, няма статистически данни за ефекта от санкциите.

По експертна оценка българските доставчици не ползват потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.

- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.

- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествени продукти, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.

- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.

- Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. Понастоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.

- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.

- Сигурност на доставките.

- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.

- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат българския износ. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред.

България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“.

А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е, че там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира Илиев.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:59 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

4
rate up comment 3 rate down comment 6
KPetkov
преди 6 години
Сега когато Русия вече дръпва напред (поне според МВФ), надявам се руската икономика да не е проблем за българския износ.http://***.imf.org/external/datamapper/PPPGDP***WEO/RUS/DEU
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 3 rate down comment 7
khao
преди 6 години
добър анализ !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 2 rate down comment 8
khao
преди 6 години
ти си баси трола недоволен :):) ... това дето се оплакваш го пише в средата на статията, май не си е чел, а ? :):)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 11 rate down comment 2
WarrenBuffett
преди 6 години
Отново устаряла/невярна към момента информация и изводи!За деветте месеца на тази година износа на България към Руската Федерация е нарастнал повече от 2 /два/ пъти спрямо деветте месеца на миналата година! Това коренно променя картината. Ето това очаквах анализатора днес да обясни как се получава!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още