Българският износ към Русия спада през последните 3 – 4 години заради проблеми на руската икономика, а не заради санкциите. Това се казва в анализ на търговията между България и Русия в периода 2001-2016 г., изготвен от Веселин Илиев, директор на Центъра за външноикономическо сътрудничество при Българската стопанска камара (БСК).
Анализаторът отчита, че Руската федерация е важен търговски партньор както по отношение на износа, така и на вноса. Във вноса от Русия преобладават енергоносители. За 2016 г. на енергоносителите се дължат 88% от вноса, а заедно с алуминий, мед и други суровини – 93%. На тях се дължи и огромният търговски дефицит с Русия.
Но не това е проблемът. България така или иначе трябва да ги внася отнякъде, ако не от Русия, от други държави, и дефицитът ни с тях ще нарасне. Проблемът е, че сме изключително силно зависими от един доставчик на енергоносители – икономически и търговски нецелесъобразно решение. На практика размерът на търговския ни дефицит е силно зависим от цените на петрола (при постоянно потребление), пише Илиев.
Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ.
Износът през 2016 г. е наполовина от нивата през най-добрите 2012 и 2013 година. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.
Спадът в износа през последните 3-4 години се дължи на проблеми на руската икономика, а не e ефект от санкциите, обяснява анализаторът.
Съществено се променя продуктовата структура на износа. Като цяло има тенденция към увеличаване на износа на стоки с по-висока степен на преработка и по-висока добавена стойност, но има и изключения.
България е на 17-то място сред доставчиците на фармацевтични продукти в Русия след Швеция и преди Беларус, и на 36-то място сред доставчиците на машини и апарати, след Сингапур и преди Ирландия.
Много спада делът на консервираните плодове и зеленчуци, и на напитките. Те вече са далеч от водещите позиции в листата ни. И докато износът на консерви варира през годините (особено в резултат от руското ембарго, но не е надхвърлял 7,6 млн. евро и в най-добрите години), то спадът при напитките е няколко пъти, а на вино – 30-40 пъти.
Статистиката на ниво отделни стоки показва още по-големи вариации – има немалко „традиционни“ стоки, които са изчезнали от експортната ни листа за Русия (металообработващи машини, платнени чували, машини за повдигане на товари), и обратно – немалко новопоявили се (фуражи, тръби за пренос на газ, хладилници).
2017 г. бележи значителен ръст на износа, но от ниска начална точка и дължащ се основно на износ на тръби за пренос на газ, стартирал през май.
Вносът на Русия от целия свят се е увеличил четири пъти от 2001 г. до 2016 г., дори отчитайки спада след 2012 г.
Измежду по-съществените стокови групи в руския внос големи ръстове – над 10 пъти, бележат конфекция, трикотаж и маслодайни семена. Под два пъти е нараснал вносът на неорганични химикали, на месо и месни продукти.
Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен.
В най-добрите за българския износ години износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. той е 5,2 млн. евро.
Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар.
Министерство на икономиката и Българо-руската ТПП не са отбелязали на интернет страниците си наличието на санкции на ЕС към Русия и на Русия към ЕС. Също така, няма статистически данни за ефекта от санкциите.
По експертна оценка българските доставчици не ползват потенциала на руския пазар по няколко основни причини:
- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествени продукти, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
- Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. Понастоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат българския износ. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред.
България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“.
А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е, че там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира Илиев.
преди 6 години Сега когато Русия вече дръпва напред (поне според МВФ), надявам се руската икономика да не е проблем за българския износ.http://***.imf.org/external/datamapper/PPPGDP***WEO/RUS/DEU отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години добър анализ ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години ти си баси трола недоволен :):) ... това дето се оплакваш го пише в средата на статията, май не си е чел, а ? :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Отново устаряла/невярна към момента информация и изводи!За деветте месеца на тази година износа на България към Руската Федерация е нарастнал повече от 2 /два/ пъти спрямо деветте месеца на миналата година! Това коренно променя картината. Ето това очаквах анализатора днес да обясни как се получава!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар