Годишното производство на малини в България е над 15 хил. тона и расте

Българските малини са предпочитани заради вкусовите им качества и високото съдържание на активни вещества. Това е важно за производството на хранителни добавки, както и за нуждите на фармацията и козметиката, каза за БТА Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. 

Според него все по-голяма популярност както в Европа, така и в Америка набират малините като хранителна добавка.

Малиновите кетони и ензими имат силно изразено антиоксидантно действие, подобряват храносмилането и са подходящи за козметични процедури. Сто грама от концентрирания продукт се равнява на осем килограма пресни малини. В съвременния динамичен свят това е практична форма за усвояването им, отбеляза той. 

Петков смята, че българският климат е причина малините, отглеждани у нас, да бъдат предпочитани. Доказателството е, че когато продукцията излезе на европейския пазар, първо българските количества се изкупуват. 

В България годишното производство на малини е над 15 хиляди тона с тенденция да се увеличава. Това беше отчетено на годишната среща на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, която се състоя в Арбанаси. На форума бяха обсъдени възможностите за защита на насажденията от малини и ягодоплодни растения. Производителите посочиха, че опасностите идват от промените в глобалните климатични условия, които са причина както за екстремални валежи, така и за екстремални горещини, защото всеки един от факторите може да доведе до стопроцентово унищожаване на насажденията. 

Примерите са от тази година, когато силна градушка, продължила до 15 минути, е унищожила масиви от ягоди и малини в Лозница, Летница и Самоков. Най-доброто противодействие, според членовете на асоциацията, е изграждането на временни и леки покривни конструкции, които да защитят растенията, но и да осигурят проветривост. Срещу горещините все повече стопани монтират автоматични системи за напояване и оросяване. 

България е на трето място в Европа по производство на индустриална малина. Това са малините, които са замразени и се изнасят за европейските пазари. Страни като Испания, Португалия и Франция са големи производители на ягодоплодни в свежо състояние, каза Петков. За целите на индустрията България, наред с Полша и Сърбия, се е специализирала в износ на замразени плодове, посочи Петков. Той смята, че българското производство е застрашено заради производители, които са извън ЕС. През последните години те регистрират успешни пробиви на западните пазари.

"За разлика от българските малинопроизводители те са двойно облагодетелствани, защото от една страна нямат мита и такси към ЕС, както и не се съобразяват със санкциите срещу Русия и продават продукцията си там, където им е изгодно", каза Божидар Петков.

От Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните ще настояват за квоти и защитни мита, които държавата трябва да постави като искане по време на председателството на Съвета на ЕС, за да се регулира пазарът и да се защитят производителите, членуващи в европейското семейство. От организацията смятат, че малинопроизводството е един от атрактивните отрасли в земеделието, защото търсенето нараства заради доказаните здравословни и вкусови качества на малините и ягодоплодните от една страна, а от друга - те са продукти с висока принадена стойност.

През изминалия сезон изкупната цена на продукция за килограм в България е била между два и три лева, а на вътрешния пазар за пресни продукти предлагането е достигнало до 5 лева.

През 2018 година България ще бъде домакин на единадесетата Световна конференция на малинопроизводителите (IRO 2018). Световната асоциация на малинопроизводителите обхваща 13 държави, които произвеждат над 90 процента от световния добив на малини. Организацията съществува повече от 20 години и на всеки две години се организира конференция, свързана с новостите и предизвикателствата в сектора, посочи председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. 

България е член на световната асоциация от 2010 година и за тези седем години сме се утвърдили и сме доказали, че продукцията ни е с много високо качество, както и че сме надеждни партньори, затова можем да приемем домакинството на световно ниво, отбеляза Петков. Той посочи, че форумът, планиран през месец май в Арбанаси, ще бъде изключителна възможност българските малинопроизводители да се запознаят с колегите си от цял свят, да се обменят идеи, опит и технологии. 

Предвижда се изложение, което ще покаже какви са постиженията на българските производители на ягодоплодни растения, като за престижния форум организаторите очакват помощ от държавата. 

От Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните коментираха тенденциите в сектора. Според нейния председател най-открояващата се е свързана с налагането на изключително висок контрол на храните, произведени от малини.

Специфичното при малините е, че те са плод, който при преработката не се мие и по тази причина трябва да има изключително високи хигиенни условия както на полето, така и по цялата верига до клиента, отбеляза Петков. По думите му тенденцията е да се усъвършенства системата за контрол и проследяване на продукта от полето до трапезата на клиента.