Според пчелар тежката зима и пестицидите са унищожили 30% от пчелните семейства

Отпуснатите по схемата за държавно подпомагане de minimis средства за пчеларството ще послужат за възстановяване на пчелните семейства и ще компенсират загубите, които по данни на пчеларите са 30 на сто за последната година. Това каза за БТА инж. Михаил Михайлов, председател на Обединения български пчеларски съюз.

Той коментира това по повод решението на Държавен фонд "Земеделие" да бъдат отпуснати 2,4 млн. лв. държавна помощ на пчеларите за 2017 г.

Според Михайлов обаче тежката зима е била по-малкото зло. Най-големият проблем по думите му е отравянето с пестициди, довело до унищожаването на над 17 хил. от общо 28 хил. пчелни семейства. По думите му очаква се тенденцията да продължи, дори да се ускори, заради неоникотиноидите.

Това са сравнително нов клас инсектициди, които са на пазара от втората половина на 90-те години. Те са повод за ожесточени спорове между пчелари и организации като "Грийнпис", от една страна, и зърнопроизводителите, от друга. В края на 2013 г. влезе забрана за три вида неоникотиноиди на територията на Европейския съюз. Регламент на ЕО обаче предвижда възможност за дерогация (изключение от правилото).

Михайлов заяви, че на това основание през 2015 г. в България са внесени малки количества неоникотиноиди, предназначени за слънчоглед и царевица за борба с основните вредители при тях - телен червей и сив царевичен хоботник. 

Унищожението на пчелите в някои райони на страната достига до 50, дори 100%, като района на Гоце Делчев, Силистра и други, коментира ситуацията инж. Михайлов.

Интензивното земеделие, многото третиране на посевите, неправилното разполагане на културите, които не са медоносни, са причина за измирането на пчелните семейства.

Успоредно от сектора припомнят още един проблем, който ги изкара на протест пред сградата на МЗХГ в края на октомври - неизплатените субсидии на биопчеларите и намаленият период за преход от конвенционално към биопчеларство, който вече е една година, при пет досега. Според председателя на съюза за това време пчеларите не могат да изпълнят всички изисквания, за да се биосертифицират.

Според заместник-председателя на Националния браншови пчеларски съюз Сребрин Илиев начинът на добиване на меда изключва той да бъде друг освен биологичен продукт. За него парадоксален е и фактът, че в България има регистрирани повече биологични пчелари, отколкото в целия Европейски съюз.

Пчеларите искат директно субсидиране в новата Обща селскостопанска политика (ОСП), увеличение на средствата по Националната пчеларска програма и заплащане за опрашителната дейност.

Като цяло от бранша са единни за проблемите и начините те да се оправят, но остават разделени в множество организации.