Общо 48 населени места в Северозападна България с общо 8 754 жители изобщо нямат обществен транспорт, установява одит на Сметната палата за периода 1 януари 2014 г. - 30 юни 2016 г.
Други 43 населени места с 6 878 жители имат транспорт под 5 дни в седмицата, което затруднява достъпа до работа, образование, здравеопазване и административни услуги, посочва се в доклада на институцията.
При одита са установени съществени пропуски в нормативната уредба и в действията на отговорните институции, съобщава Сметната палата.
Транспортните проблеми в Северозапада са анализирани заради факта, че районът е с трайно най-ниско равнище на развитие и е на последно място в ЕС по БВП на човек от населението. Районът обхваща областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч с общо 51 общини. Като цяло регионът е слабо населен, на места територията е обезлюдена.
През 2014-2016 г. 33 общини получават държавна субсидия за обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и гранични райони.
При одита е установено, че термините в нормативната уредба, с които се описват транспортните схеми (републиканска, областни и общински), са дефинирани неясно, непълно и не осигуряват еднозначно тълкуване. Липсва нормативно изискване за координация между трите вида схеми и няма обобщена база данни за извършваните превози.
Няма процедура за обсъждане с гражданите на планирани промени на автобусните линии и разписанията.
Обществените превози на пътници се възлагат от общините. Когато се предвиждат компенсации за превозвачите за нерентабилни линии, превозите се възлагат по Закона за обществените поръчки (ЗОП) или Закона за концесиите.
Изследваните общини са спазили нормативните изисквания за възлагане на превозите при 92 на сто от сключените договори. Изискванията не са спазили Белоградчик, Враца, Вършец, Кула, Мездра и Плевен, в резултат на което са лишили превозвачите от възможността за получаване на компенсации и са създали риск за превозната услуга.
Съществува неяснота при прилагането на ЗОП при възлагането на обществените пътнически превози, тъй като не може да се формира прогнозна стойност на поръчката, въз основа на която да се определи видът на процедурата за избор на изпълнител. Специфичният характер на превозната услуга предполага възлагането й по реда на Закона за концесиите, но общините възложители не са се възползвали от тази възможност.