Минералните води – конфликтна точка в новия закон за храните

В България има 144 доказани находища на минерални води, от които едва 13 се експлоатират. Този огромен природен национален ресурс може да направи страната ни богата, но вместо каузата да ни обединява, за пореден път тя ни разединява, става ясно от становища на експерти, цитирани от БТА. 

Приетият на първо четене нов закон за храните в частта му за минералните води разбуни духовете и предизвика гневни спорове вътре в бранша, а и извън него.

Проблемът дойде основно от искането на вносителите на закона - Министерският съвет, търговските марки да бъдат заменени с името на извора. То срещна коренно различна оценка от страна на двете организации в сектора. 

Появяват се съмнения, че всеки ще може да бутилира вода с неясен произход

Според Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), обединяваща в себе си близо 70 на сто от фирмите в сектора, така предложените промените ще заличат съществуващи марки и инвестиции във водния сектор и ще размият отговорността за качеството на продукта и опазването на ресурса. Появиха се съмнения, че всеки ще може да бутилира вода с неясен произход и да я пусне на пазара и едва ли не да се узакони продажбата на вода от чешмата. 

Вносителите на този текст в законопроекта мотивират нововъведението с намаляване на административната тежест, но според своите опоненти те пропускат факта, че става въпрос за живота и здравето на хората, а не просто за някаква бюрократична пречка. "Ако стане така, че на пазара бъде пусната вода, която е заразена или нечиста, няма да е ясно нито кой я е произвел и доставил до магазина, нито кой е разрешил да се подреди по рафтовете", твърдят от АПБНБ. Според асоциацията с тези текстове, след като няма процедура по признаване, няма как да се знае къде водата е бутилирана, какви са свойствата й и т.н.

Напълно противоположно е мнението на Съюза на безалкохолната промишленост в България (СБПБ), който изцяло подкрепя проекта и смята, че зад атаката срещу него стоят мултинационалните компании. В Съюза на безалкохолната промишленост в България членуват едни от най-старите бутилиращи компании в страната - БУЛМИНВЕКС "Горна баня" и БК " Горна баня", както и Централният кооперативен съюз, "Балдаран Спринг" АД и други, и определят себе си за водещи в сектора. 

"Имената на изворите са национално богатство и като такива принадлежат на потребителите, а не на производителите, затова мястото им е на етикетите", заявиха те официално разпространено становище. 

В предложения законопроект досегашният термин "Търговско наименование" се заменя с "търговско описание".

Според най-голямата работодателска организация Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), така направеното предложение и за двете категории минерални и натурални води, е в несъответствие с европейското право и принципи. От КРИБ се опасяват, че промените щели да отблъснат инвеститорите и "са заплаха за вложените от операторите средства в разработване на находищата". 

Категорично против отпадането на имената на изворите се обявиха и от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в писмо до три парламентарни комисии - икономическата, здравната и земеделската. От работодателската организация се позоваха на европейските норми и практика, където при етикетирането на минералните и изворните води определящото е географския произход и вида на водата, а не търговската марка.

За хранителната промишленост на България това е закон от основополагаща значимост и правилното транспониране на Европейските Директиви в него са гаранция за създаването на условия за устойчиво развитие на всички сектори в отрасъла, се казва в становището.

От организацията изразиха резерви и за това доколко с проекта за нов Закон за храните, внесен от Министерски съвет, се цели хармонизиране на българското законодателство с европейското. 

Изрично изискване и основен принцип на европейската Директива 2009/54/ЕС е "видът на водата и имената на изворите да определят търговското описание на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не търговските брандове", посочват в становището си от Съюзът на безалкохолната промишленост в България. 

Според тях разделът "Натурални минерални и изворни води" в Законопроекта за храните съответства максимално на основните постановки и духа на Директивата. Няма нито един текст или терминология в този раздел, които да противоречат на европейския регламент - обратно на внушенията. Напротив и термините, и разпоредбите в него, са взети директно от Директивата и са транспонирани коректно и точно, твърдят от СБПБ. Освен това текстът на Раздел

"Води" бил съобразен още със становищата на министерствата на земеделието и храните, на здравеопазването, на икономиката, както и с решението на Министерския съвет от 28 юни 2016 г.

Законопроектът се подготвя от 2 години и е минал през две обществени обсъждания. Затова буди сериозно недоумение изразената позиция на АПБНБ, че предлаганият от МС регламент в раздел "Води" е направен непрофесионално, тенденциозно и е насочен пряко срещу бизнеса и срещу потребителите, опонира от Съюза на безалкохолната промишленост в България. 

С така предложените промени в законопроекта се "връща опцията на едно находище да бутилират едновременно няколко концесионера", алармират още от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. "Не може да се върне нещо, което не си е отивало и няма как да си отиде", отговориха им от другата секторна организация - СБПБ. "Нормалната и законова практика в България, откакто функционират находищата - в Горна Баня, Хисар, Велинград и др. - е те да се експлоатират от няколко производителя едновременно.

Европейската директива изобщо няма изискване за "едно находище - един концесионер", въпреки уверенията на АПБНБ в обратното", посочват в становището си от Съюза. 

Според тях изискването на Директивата гласяла съвсем друго: "едно находище - едно търговско описание". Това се спазва от производителите на цитираните находища и те развиват успешно собствените си търговски марки и интелектуална собственост. Твърденията, че при няколко концесионера имало опасност от замърсяване и компрометиране на находищата са нон сенс - дългогодишната практика на производителите в находищата в Горна Баня, Хисар, Велинград и т.н. го доказва, посочват още от Съюза на безалкохолната промишленост в България. 

Що се отнася до това, че с предложенията "отпадат списъците за признаване на изворните води в законопроекта", от СБПБ отговарят, че "Европейският регламент е категоричен и не изисква създаване на списъци на признатите изворни води. Това не се прави в никоя страна на Европейския съюз и няма основателна причина да се въвежда само у нас, тъй като се създава излишна административна тежест.

Изворните води се регистрират по начин, определен от раздела на Законопроекта в здравното министерство, където те биват сертифицирани, а за бутилирането им се издават разрешителни за водовземане, съобразени със Закона за водите. За нуждите на Европейската общност се правят само списъци на признатите натурални минерални води и те се публикуват ежегодно". 

На този етап остава открит въпросът необходимо ли е и кой би имал полза от премахването на традиционни, познати на българите търговски марки, от унищожаването на ориентирите, които помагат на хората да изберат от магазина водата, чиято марка познават, защото зад нея виждат ясна отговорност на производител, надежден контрол за качество, полезни и лечебни свойства, които са доказани. 

Предстои второ четене на проекта за Закон за храните и остава надеждата да се прояви отговорност и достатъчно здрав разум, така че до тогава да се внесат тези промени в текстовете, които не да разединяват, а да обединят с достатъчно аргументи всички сектора в името на тези, за които се прави законът - българските граждани.