Бюджетът на ДОО за 2018 г. - опит за вдигане на доходите и спиране на течовете

Ръст на пенсиите, на минималните осигурителни доходи, на майчинските, детските добавки и социалните помощи залага проектът за бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 година. В същото време се предлагат мерки, които ще затруднят достъпа до болнични и до обезщетения за безработица с цел намаляване на злоупотребите и източването на социалната система. Това стана ясно от анализа на предложенията по проекта, направен от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков по БНТ.

Проектът на ДОО ще бъде обсъден в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт в понеделник.

Ръстът на пенсиите

В проекта на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 година е предвидено осъвременяване на всички пенсии с 3,8% от 1 юли догодина на база швейцарското правило, каза министърът. С този процент е предвидено да нараства и минималната пенсия за осигурителен стаж, тоест ръстът на пенсиите за догодина е значително по-висок от този за тази, който беше 2,4% за всички пенсии. За тази политика ще са необходими над 500 млн. лева повече, които да покрият по-високите разходи от изплащането на по-високите минимални размери на пенсиите и разходите от осъвременяването от 1 юли, коментира социалният министър. 

Ръстът на минималния осигурителен доход

По закон минималните осигурителни доходи (МОД) трябва да бъдат договорени между социалните партньори, а когато това не се случи, министърът трябва да вземе решение, обясни Бисер Петков ситуацията около искането на бизнеса за отпадане на минималните прагове. По думите му предложеният ръст на минималния осигурителен доход (МОД) от 3,9% е съобразен с очаквания ръст на икономиката за следващата година.

Това е балансирано решение, което ще повиши замразените МОД за по-високодоходните професии, смята министърът. Той потвърди готовност да разговаря с бизнеса за отпадане на МОД, но в нормални условия, а не на бойкот и натиск.

Увеличение на майчинските

В проекта за бюджет на ДОО е заложено увеличение на обезщетението за отглеждане на дете през втората година от 340 лева на 380 лева, каза Петков. И поясни, че мотивът за това е замразяването на това плащане през последните години, както и стимулирането на майките да се върнат на пазара на труда. Ръстът е близък до този на минималната работна заплата, но не бива да стимулираме майките с прекалено завишаване на това плащане, смята министърът на труда. Той припомни негативните ефекти – деквалификация, излизане от пазара на труда и трудно връщане.

Промените при обезщетението за безработица

Таванът при обезщетението за безработица продължава да е 60% от максималния осигурителен доход, поясни министърът. И уточни, че промяната е в увеличение на осигурителния период – 12 от 18 месеца, а не 9 от 12, както беше досега. Другата промяна е по отношение на продължителността на плащането, като се взема под внимание осигурителният стаж след 2001 година, като максималният период на обезщетение могат да получават лица с 15 и повече години осигурителен стаж след тази година.

Не става дума за намаляване на размера на обезщетението, а за въвеждане на максимален дневен размер от около 70 лева на ден, подчерта Петков. Целта е да се предотвратят порочни практики на хора, които са полагали труд в чужбина, връщат се в България и се регистрират за кратък период на бюрото по труда и получават обезщетения. Това е още един инструмент, чрез който държавата стимулира хората да се връщат на работа, каза министърът.

Промяната за болничните

И този разход на държавното осигуряване в последните години нарасна много – над 500 млн. лева се плащат от бюджета на ДОО всяка година за парични обезщетения за временна нетрудоспособност, а за всички е ясно, че има много злоупотреби. Така Бисер Петков обясни защо се предлага работодателите да плащат само 50% от осигурителния доход за първите три дни болничен, а не 70%, както е в момента. 

Обсъждат се различни подходи, не е сигурно, че окончателно ще бъде прието. Целта е да се ограничат злоупотребите, каза министърът.

Нов подход при социалното подпомагане

За Бюджет 2018 година Министерството на труда и социалната политика предлага един нов подход за по-ефективно използване на средствата за подпомагане на семействата. Целта е повече семейства да получат финансова подкрепа от държавата, посочи още социалният министър.

Предлага се диференциране на размера на помощта спрямо размера на дохода на семействата. В момента право на семейни помощи за деца имат семейства с доход на едно лице от семейството до 400 лева. Сега се предлага да се увеличи този доходен критерий на 450 лева, за да не се допусне отпадане на ползватели на тази помощ поради това, че техните доходи се увеличават поради очаквания ръст на минималната работна заплата.

По отношение на детските надбавки се предлага разширяване на обхвата, като се включи доходът на член на семейството с доход между 400-500 лева. Целта е да бъдат включени 20 хиляди семейства допълнително, които са с доходи близки до средните за страната. По отношение на тези, които ще влязат в доходния критерий до 400 лева, ще има увеличение на размера на помощта и ще получават пълния размер.

За първи път от 2009 година насам се предлага повишавана на размера на гарантирания минимален доход – от 65 лева на 75 лева – той е ключова величина в социалната система и не е повишаван – с него е свързано получаването на много социални плащания, обясни министърът. Като следствие ще се повишат добавките на хората с увреждания, на целевите помощи, на еднократни помощи и други.

Бисер Петков коментира и предлаганата промяна във формулата на швейцарското правило. По думите му това е принципна промяна, а честата промяна на правилата не е нещо добро. Тъй като средният осигурителен доход расте по-бързо, а инфлацията е много ниска, се предлага тежестта да падне на средния доход. Това е доста щедра формула за осъвременяване на пенсиите и би струвала по разчети на вносителите 270 млн. лева допълнително за пенсии, което би натоварило значително разходите на ДОО.

Има устойчива тенденция на повишаване на доходите през последните две години, очакваме тя да продължи и догодина, каза Бисер Петков, допълвайки, че този ръст се дължи на увеличението на заплатите в частния и в държавния сектор.