PensionsEurope е разработила Бяла книга за ефикасността на пенсионните системи, които засягат както размера на пенсиите, така и срочността при получаването им, и как това е свързано с доброто управление на пенсионните фондове, прозрачността и добрата комуникация с осигурените лица.
Изборът на пенсионно-осигурителна система
„Коефицентът на зависимост има силен фискален натиск върху разходно-покривните системи. Пенсионните системи с дефинирани пенсии ще имат проблеми с устойчивостта“, убедена е Стефани Пайе, анализатор частни пенсии в дирекция „Финансови въпроси и предприятия в ОИСР“, която коментира връзката между пенсионната система и повишаването на пенсионните доходи.
Тя подчерта, че икономическата среда се характеризира с ниски лихви и растеж, който оказва влияние върху пенсиите, и при ниска възвращаемост има слаб интерес към пенсиите с разходно-покривен елемент.
Пайе е на мнение, че е нужна промяна в пенсионно-осигурителната среда – реформа на схемата с преминаване от дефинирани пенсии към дефинирани вноски.
Тя обясни, че ОИСР препоръчва пенсионната система да е съставена от разходно-покривен стълб и да е допълнена от разходно-покривен капиталов стълб.
„Предимствата на дефинираните вноски е, че има ясна връзка между вноските, натрупаните активи и пенсионните плащания, вместо дефинираните пенсии, при които не е ясна ролята на вноската от работодателя“, подчерта анализаторът от ОИСР.
Тя обаче посочи и недостатъците при дефинираните вноски – „товарът се прехвърля върху осигурените лица, които трябва да вземат решение за какъв период да се осигуряват – с пожизнен анюитет или за определен период от време“.
Стефани Пайе смята, че този избор е труден, защото „хората мислят как да си платят ипотеката и да образоват детето си“, вместо да правят по-високи вноски и препоръча да се повишава финансовата грамотност.
„От 2012 г. ОИСР има Пътна карта с десет препоръки за адекватен модел на осигуряване с дефинирани вноски.
Важно е осигураването да започне рано, още с излизането на пазара на труда, като държавата гарантира адекватно управление“, обясни тя.
Според Пайе в България има възможност да се прехвърлят вноските от първи към втори стълб и обратно, но това създава ненужна конкуренция между двата стълба.
„В България няма облагане при натрупване на плащанията. Данъчният режим изглежда щедър на пръв поглед, но не и при втория стълб с единна данъчна ставка за всички, където има разлика за хората с високи доходи. Има такси, обвързани с резултата доброволните пенсионни фондове, коментира какво може да се направи, за да стане по прецизно пенсионното законодателство експертът на ОИСР.
Инвестиционни стратегии
Сред препоръките на Пайе за нашата страна е да се предлагат различни инвестиционни портфейли, докато в България засега изборът се изчерпва с един инвестиционен портфейл в разрез с модела за дефинирани вноски, а „трябва да се осигури възможност на лицата за избор“.
„Трябва да се предлагат стандартни портфейли заради рисковете, особено за хората в предпенсионна възраст. Трябва да има баланс между риска и доходността и стретегия според жизнения цикъл. По-ефикасният начин е хората при преживяемост да избират пожизнениете вноски, които се възприемат като застрахователни, затова е необходима гъвкавост от комбинация. Пенсионните дружества трябва да предложат като опция срочни пенсии с отложен пожизнен анюитет, препоръча тя. – За България е много важна комуникацията с осигурените лица и повишаване на финансовата им грамотност.“
Пайе съветва да се осигурят стимулатори/калкулатори, да се дават безпристрастни съвети за пенсионните вноски по всички стълбове, особено за сложна пенсионна система като българската, за да може осигуреното лице да разбере последствията от своя избор.