България ще настоява транспортните работници да не попадат в обхвата на общата европейска директива за командироване и с това няма да се направи компромис. Това каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на форум "Социалният дъмпинг и трудовата мобилност", организиран от economix.bg и Българската стопанска камара (БСК).
Тази седмица се решава бъдещето на директивата за командированите работници. Комисията по заетостта в ЕП обсъжда новите текстове, като на пленарно заседание на 26 октомври евродепутатите ще гласуват обща позиция, предхождаща преговорите със страните членки. Самите страни трябва да определят позицията си на 23 октомври на заседание на европейските министри на труда в Люксембург. След това ще започнат тристранните преговори с Европейската комисия.
Затягането на правилата за командироване на работници е в центъра на ожесточени дебати в ЕС в последните години. Някои страни като Франция обвиняват в социален дъмпинг страните от Източна Европа. Директивата, приета през 1996 година - осем години преди разширяването на ЕС на изток, вече се смята за остаряла.
Принципната позиция на страната ни е, че автомобилният транспорт следва да бъде обект на отделно секторно законодателство, каквито действия от страна на ЕК като законодателна инициатива вече са предприети, посочи Петков и допълни, че тази позиция ще бъде приета утре на правителственото заседание.
Социалният министър подчерта, че намирането на справедливо и балансирано решение за обхвата на директивата относно международния автомобилен транспорт е важно за страната ни, тъй като секторът е със съществен принос за националната икономика.
Бисер Петков припомни, че след дългите и безплодни дискусии по директивата по време на три председателства на Съвета на ЕС настоящото естонско председателство е амбицирано да постигне общ подход по това досие на предстоящото на 23 октомври заседание на Съвета на министрите в Люксембург. Според Петков постигането на общ подход би било благоприятно за България от гледна точка на предстоящото председателство, но не и постигането на компромис на всяка цена. Той допълни, че са възможни различни сценарии за протичане на предстоящото заседание на Съвета на министрите.
В основата на предложенията за промяна в директивата за командированите работници е темата за социалния дъмпинг. В Европейския парламент по информация на работодателите са внесени над 500 изменения в текстовете, като основните въпроси, които са от интерес за българския бизнес, са свързани с транспорта.
Според новите предложения командированите работници ще имат право на същите възнаграждения като местните, включително и на бонуси. В момента изискването е възнаграждението да бъде минималното за съответната приемаща страна, посочи заместник-председателят на БСК Димитър Бранков.
По думите му премахването на понятието "минимално" от формулировката се тълкува по най-различен начин от държавите-членки, както и от експертите. Заплащането може да бъде както средното за страната, така и обвързано с действащи колективни трудови договори, което няма как да срещне подкрепата на европейския бизнес, тъй като отделни споразумения по сключени колективни договори имат валидност само за подписалите страни, каза Бранков.
Изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев изтъкна същественото значение на сектора за икономиката на България и изрази удовлетвореност, че българската позиция изключва компромис. По думите на Абаджиев международният транспорт осигурява съществен дял от БВП на България и затова темата е чувствителна не само за превозвачите, а и за българската икономика.
Той обясни защо международният шофьор не е съпоставим с командирован в строителството например, който отива в друга държава и живее там за определен период от време. Мобилният работник, извършвайки превози в ЕС, само в рамките на три дни може да премине през няколко държави, като за тези няколко дни трябва да му се начисляват ставки за всяка страна.
Според Арабаджиев целта на предложените промени е фирмите от Централна и Източна Европа да бъдат поставени в условия на неконкурентоспособност и фирмите да бъдат обезличени. Той даде пример, че ако се прилага директивата в международния транспорт, двама братя в българска фирма, единият с курсове във Франция и Германия, а другият с курсове в Хърватия и Румъния, работещи еднакво по 22 дни и 180 часа на месец, изминаващи еднакви километри, ще получават възнаграждения, съответно 2800 евро и 800 евро.
Икономистът Георги Ангелов също изтъкна важността на транспортния сектор за България като експортен отрасъл, създаващ благосъстояние. Междувременно той подчерта, че въпросът с командированите работници не е толкова съществен за страни като Франция, които настояват основно за промени.
Ангелов посочи, че едва 0,9% са командированите работници като дял от работещите в ЕС, или от 235 милиона работещи в ЕС около 2 милиона са командированите. Наред с това голяма част от тези работници са командировани от страни от Западна Европа, а не от Източна Европа. Делът на командированите източноевропейски работници е 0,4 -0,5%. По думите на Ангелов е учудващо този минимален процент да може да окаже макроикономически ефект на държави като Франция.
преди 7 години много ясно, няма някакъв си макарон да ви унищози годините усилия за съсипване на БДЖ отговор Сигнализирай за неуместен коментар