За КНСБ заявката за ръст на бюджетни заплати е правилна стъпка, но недостатъчна

Заявеното намерение на финансовия министър Владислав Горанов за увеличение на заплатите в бюджетния сектор през следващата година е стъпка в правилната посока, но недостатъчна, заяви пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Министърът на финансите обяви вчера, че се предвижда около 10-процентно увеличение на заплатите в бюджетните сфери, като планираните разходи са с над 700 млн. лева повече в сравнение със сегашния бюджет.

Пламен Димитров припомни, че исканията на КНСБ към бюджета, заявени още през юли, са за 920 млн. лева за увеличение на заплатите в бюджетните системи, което прави между 15-25% увеличение или малко над 100 лева месечно. В някои сфери като домовете за възрастни хора, за хора с увреждания заплатите са изключително ниски - под 500 лева и там увеличението трябва да е по-голямо, допълни той, цитиран от БТА.

КНСБ настоява премиерът да дойде в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и да представи както управленската програма, така и конкретните намерения за 2018 година за ключови реформи.

Президентът на синдиката припомни, че националните стачни комитети на двата синдиката днес се събират по темата за доходите. Димитров каза, че служителите на сектор "Сигурност" ще протестират още този месец, но днес ще стане ясно какви действия се очакват от всички структури на синдикатите.

Пламен Димитров подчерта, че синдикатите не говорят за дестабилизация на страната и за събаряне на властта. "Ние не искаме да дестабилизираме икономиката, защото тя в момента върви нагоре, нито искаме да дестабилизираме политическата среда, защото тя обуславя растежа и ни е важна от гледна точка на европредседателството, но това не означава, че хората нямат право да искат по-високи доходи", заяви лидерът на КНСБ.

В заявеното намерение за протести няма политика - има само "работим и получаваме повече", каза Пламен Димитров.

Въпреки че доходите растат, работещите бедни също се увеличават - все повече хора се трудят, но остават бедни, а трудът трябва да те вади от капана на бедността, допълни Димитров и цитира данни от последните няколко тримесечия, които сочат, че делът на работещите бедни се е увеличил от 7,8 на сто на 11,6 на сто.

Синдикатите имат нагласа да протестират и срещу лидерите на работодателските организации, които по думите на Пламен Димитров атакуват не само добавката за стаж, но и всички добавки в Кодекса на труда, което е скандално. Кадрите са проблемът на България и около това трябва да са дебатите, а не за отнемането на добавките, заяви Пламен Димитров. 

Не повече от 150 хиляди са възстановените работни места от изгубени общо 400 хиляди по време на кризата, каза още Пламен Димитров. 

Той допълни, че най-устойчивите на пазара на труда в България са хората над 45 години, най-мобилни са по-младите, които напускат държавата по-активно и те са по-голямата част от тези 33-35 хиляди души, които всяка година изтичат от пазара на труда в България. Тези над 45 години имат т. нар. клас прослужено време и ако искаме да не ги бутаме и те да отидат навън, не трябва да се маха добавката, допълни лидерът на КНСБ.

На международна конференция за жизненото равнище Димитров огласи данни за доходите спрямо другите страни на Балканите. Според тригодишен разрез наваксваме в сравнение със Сърбия и Македония - българинът получава средно 530 евро, но 70% от българските работници получават заплата под средната за страната.

С Румъния обаче продължава да расте разликата - близо с 37% средната работна заплата е по-висока в Румъния за първото тримесечие, отколкото в България, в Черна гора е по-висока с 44 на сто, а в Босна и Херцеговина - с 28 на сто.

По думите на Пламен Димитров в България ценовото равнище е по-високо от някои от споменатите държави, които са със сходни на нашите доходи - в Македония ценовото равнище е 58 на сто от средноевропейското, а в България е 71 на сто за ключовите стоки, които консумираме всеки ден. По сектори заплатите също имат сериозни разлики.

Няма причина някой да се противопоставя на увеличението на доходите - икономиката го позволява, пазарът на труда го налага и целите, които си поставят държавата и обществото, го изискват, заяви Пламен Димитров. Той припомни позицията на генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини, че, ако заплатите в България не станат 60% от средноевропейските, няма как България да стане член на Шенгенското пространство.