Парламентът прие закона срещу изпирането на пари

Президенти, премиери, министри, депутати - това са част от политиците, които вече ще подлежат на много щателни проверки относно произхода на парите им при различни видове сделки и финансови операции.

Изискването е записано в новия Закон за мерките срещу изпирането на пари, предложен от кабинета и приет на първо четете от парламента.

Той беше изготвен от работна група от ДАНС и МВР, като основният аргумент за законовата промяна е съответствие с европейското законодателство.

Главната промяна е разширяването на кръга от хора, които попадат в дефиницията за "видна политическа личност", и които подлежат на по-обстойна проверка.

Досега за видна политическа личност се приемаха президентът, премиерът и министрите, народните представители, конституционните и върховните съдии, кметовете, шефовете на държавни предприятия, висшите офицери, посланиците, ръководителите на централната банка и на Сметната палата.

Под контрола на службите обаче вече ще са и свързаните с тях хора, с които те имат брак или са във фактическо съжителство, както и деца и родители и техните съпрузи и роднините по съребрена линия до втора степен.

Законът разширява контрола и до всички физически лица, за които има данни, че са в близки "търговски, професионални или други делови взаимоотношения" с въпросната видна политическа личност или негови роднини. Службите ще изискват информацията от банките, нотариусите, партиите, лизинговите компании, попечителски фондове и други подобни чуждестранни образувания.

За спазване на изискванията на европейските директиви в мерките срещу прането на пари се "включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация за съмнителни операции, сделки и клиенти" и т.н.

Въведена е и опростена комплексна проверка при преценка на потенциалния риск от пране на пари или финансиране на тероризъм. За прилагането ѝ обаче ще се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност спрямо задълженото лице.

МВР и ДАНС си дават още повече права - позволяват си ровене в регистри, събиране и обработване на информация. Предвижда се постоянен обмен на данни между ДАНС, МВР, прокуратурата, БНБ, КФН, министерствата на финансите и правосъдието, НАП, КОНПИ, Агенцията по вписванията, ВСС.

От БСП се противопоставиха срещу приемането на закона. Според Красимир Янков от БСП службите нямат капацитет да проверяват всички тези лица.

Това е абсурден, антиконституционен закон, отсече съпартиецът му Валери Жаблянов. Според него законът е изключително слабо съчинение, защото дори и "изпирането на пари" е жаргонен израз, а с текстовете се регламентират "видни политици", каквито не може да има.

Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов пък обвини левицата, че работи против ЕС. "Ако БСП приема тази посока, просто кажете, че трябва да поемем на Изток", коментира още той и използва случая, за да напомни на БСП, че са изчезнали милиони в началото на демокрацията и заради това днес нямало пари за пенсии.

Това предизвика червения Румен Гечев да му отговори, че парите "са отишли в ръцете на едни нечувано добри тъщи, които купуват по шест апартамента на година".

Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък се ядоса на упреците на Цветанов и отсече, че левицата няма да позволи за втори път да се чуват внушения, че БСП е антиевропейрска партия.

В дебата се включи и Йордан Цонев от ДПС, според когото законът надхвърля европейската директива. "Или използваме европейските директиви, за да си пробутваме ченгеджийските номера?! Който е написал закона трябва да обясни на народното представителство защо ни вкарва в този мач, няма да се превръщаме в панаир и в цирк заради намеренията на някои чиновник или министерство, хармонизацията на законодателство трябва да е такава, каквато е директивата, а нещо повече", каза той.

Още новини вижте в Dnes.bg