Оказва се, че част от тях избират да работят само с растителни продукти, тъй като е много трудно да отговорят на наредбите, ако ползват и животински суровини като яйца и мляко. Други пък се включват във веган вълната от здравословни съображения.
"Ако отидем в село Смилян, няма как в ресторанта да си купим местно кисело мляко, то е от магазина заради изискванията към заведенията", коментира доц. д-р Десислава Димитрова от Slow Food в България. На местните фермери пък им е трудно да се регистрират като производители на храни.
Един типично български проблем е, че малките производители трудно се сдружават, за разлика от фермерите в Западна Европа.
Димитрова изтъкна, че фермерите могат да спечелят, ако земите им са в Натура 2000 и препоръча да популяризират произведените в екозоните продукти в европейския сайт www.natura2000branding.eu.
Друго, което може да отличи стопанствата, са местните сортове и породи, препоръча тя.
Дебатът в България за новата Обща селскостопанска политика в Европа тръгна със заявка от големите земеделски производители за запазване на статуквото, коментира адв. Ивана Мурджева. Големите обаче концентрират по-големия обем от субсидиите.
Заради трудностите, които среща стартиращият бизнес, тя смята, че той трябва да бъде облаган за определен период с патенти.
Д-р Илиян Костов от Центъра за оценка на риска по хранителната верига отчете, че сега законодателството не се прилага съобразно вида, процеса, размера на предприятието и вида на продукта. Той подчерта, че микробизнесът не е в опозиция на средните и малки производители, заради неголемите обеми продукция.
Междувременно LocalFood.bg е разработила наръчник, с помощта на който малките семейни ферми могат да планират и разработят процедурите за хигиенично производство.
Фондацията препоръчва на агроминистерството да оказва подкрепа на сектора и да разработи общодостъпни насоки и инструменти за микробизнеса, да организира форуми за тези производители, да подкрепя фермерските пазари.
преди 7 години нормалния човек разбира че би си купил нещо в буркан от някоя бабичка, а не от Кауфланда, Лидъла и Карефура защото първо парите излизат извън държавата, второ частниците нямат средствата и машинариите за химична обработка и трето не слагат глутамати и кви ли още не консерванти дет трепят хората. После тоя болен оня болен, чудно що ли е болен като само на опаковката на салама има всичко от Е100 до Е900 но не и тва дет тряя да е вътре ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Файдата е да се избегнат посредници по веригата основно. Не е нужно продуктите да са скъпи, за да са качествени. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години В България за да успее човек със малък бизнес трябва задължително да стои в сивия сектор през първите няколко години. Или поне докато не се развие до нивото в което може да си позволи ЛУКСА да плаща данъци и такси на държавата.А качеството на продуктите трябва да се поддържа на максимално високо ниво през цялото време. Само глупаците си мислят че могат да надхитрят пазара със фалшиви продукти и смекерски номера. Потребителите не са чак толкова глупави. Ще ги излъжеш най много 1-2-3 пъти и КРАЙ. Повече няма да купят от теб.Единствения правилен път за нарастване на печалбите е чрез увеличение на оборота. А не чрез спестяване и влошаване на качеството.Който разбира тези принципи се задържа във времето и бизнеса му се развива. Останалите окапват в рамките на 1-3 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години То това им е предимството, в началото пробиват лесно, докато не последват националната политика на поевтиняване на продукта, просто защото всички го правят заради липсата на контрол от държавата ни, която я няма.Затова хората обичат да ходят на почивка в Гърция или Турция, заради нормалното и непоевтинено ядене, да си припомнят добрите стари години при лошия комунизъм. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Точно казано. Реално и те са като останалите, за да развиват пазара всички пускат първо една-две партиди качествена стока, да ги харесат хората. И после започват с етапа на дойната крава, но разбиран по нашенски, т.е. поевтиняване до последно докато има балъци да купуват поевтинените ***. Това е масова практика в БГ-то. Затова и съм се научил с времето като видя нещо ново да го купя, защото сигурно не са го поевтинили все още. Но ако го виждам същото нещо за повече време си знам да не го купувам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Браво на хората извън системата ! Те са тези които произвеждат все още истинските неща ! Системата се е разтревожила , а ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години В моето "село" съм се нагледал на такива. Едните се провалят, защото за кратко време стават популярни, взимат коли, апартаменти на кредит, но след време оборота намалява, защото вече не са "нови" или е твърде скъпо и по-голяма част от потребителите са се наситили на продукта им и трябва да пускат кепеците. Има и други които просто с времето виждат, че ако използват по-ниско качествени материали, ще правят повече пари и след време хората се отдръпват от тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар