Минималните осигурителни доходи за следващата година ще бъдат административно увеличени с 3,9%. Това обяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Бисер Петков отбеляза, че за него това е най-нежеланото решение, но единственото възможно на този етап.
Той смята, че предложението за административно увеличение на минималните осигурителни доходи е балансирано, като се вземат предвид актуалната макроикономическа рамка за следващата година и насоките на финансовото министерство при разработването на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 година, които вече са предоставени на министерствата.
Бисер Петков уточни, че административно увеличение на минималните осигурителни доходи, което предлага, е базирано на прогнозата за ръст на средния осигурителен доход, който за догодина е 6,4%, и на базата на прогнозната оценка за темпа на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени - 1,4 на сто. Като се приложи и швейцарското правило, което се ползва за осъвременяване на пенсиите, се получава предлаганият процент на нарастване на минималните осигурителни доходи. Темпът на нарастване е съобразен и с прогнозния ръст на икономиката за следващата година - реалният ръст на БВП е също 3,9%, отбеляза министърът.
Социалният министър припомни, че процедурата по договаряне на новите осигурителни доходи за втора поредна година не се осъществява поради отказ на национално представителните работодателски организации да участват в договарянето. В тази ситуация министърът на труда и социалната политика е длъжен да предложи административно решение, посочи Петков.
Министърът наипомни и че миналата година нямаше административно повишение, а увеличението беше на тези позиции, които бяха на минимална работна заплата. Средното увеличение беше с 2,6% заради увеличението на минималната работна заплата.
Той уточни също, че ако праговете не бъдат повишени административно, в над 60% от дейностите те ще останат под минималната работна заплата.
През миналата година работодателските организации отказаха участие в преговори за МОД за 2017 г. Бизнесът иска държавата да насърчава основно колективното трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо административно налагане на нови нива на минималните осигурителни доходи. Организациите искат и да се предприемат допълнителни мерки, в т.ч. на промени в трудовото и осигурително законодателство, за повишаване на мотивацията на работодателите и осигурените лица, на контрола и противодействие на недекларирания труд.