КНСБ не се отказва от идеята за прогресивно данъчно облагане

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) ще настоява за конкретни промени в данъчната и фискалната политика, които според синдиката ще доведат до стимулиране на икономическия растеж с 5-6% годишно. Конфедерацията ще настоява в рамките на този мандат на правителството да се въведе необлагаем минимум и прогресивно подоходно облагане, както и мерки за намаляване на сивата икономика в браншове с неакцизни стоки.

Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, на която беше направена текуща оценка на правителствената програма за управление и бяха потвърдени предложенията на синдикалната организация за промени във финансовата политика. 

Според Димитров правителството води целенасочена рестриктивна фискална политика за преодоляване на бюджетния дефицит по-бързо от предвиденото, което блокира разходите за политики в социалната сфера. По думите му постигнатото положително фискално салдо е „напрягане на разходната част на бюджета, което никой от европейските ни партньори не иска от нас“.

Фискалната рамка е рестриктивна и не стимулира растежа на икономиката, така че да се повиши благосъстоянието на българите, заяви лидерът на КНСБ.

От синдиката предлагат двустепенна система на прогресивно облагане – необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата, първо стъпало – 10% данък до нормата на максималния осигурителен доход, и второ стъпало – 20% данъчна ставка над него. От своя страна максималният осигурителен доход следва да нарасне до десет пъти минималната работна заплата за страната.

Не е вярно, че хората не искат промяна в данъчната политика. Въвеждането на необлагаем минимум ще намали данъците на всички работещи, заяви лидерът на синдиката. Той посочи, че КНСБ през следващите години от мандата ще се бори за промяна на тази философия. Не заради повече събираемост във фиска, а заради по-справедливото облагане на доходите от труд“, каза той.

„Необходима е промяна на философията за справедливо облагане на доходите от труд“, каза Пламен Димитров и допълни, че намаляването на данъците е дясна мярка, която отива на управляващото мнозинство.

Следваща сериозна критика на КНСБ към правителството е по отношение на борбата със сивата икономика. Димитров смята, че борбата с контрабандата в много сектори може да се задълбочи. Според КНСБ независимо от положителните резултати на властта в битката с незаконния внос на акцизни стоки има и сив сектор при неакцизни стоки – хранително-вкусовата промишленост, например, посочи той. Над 50% от асоциацията на хлебопроизводителите заявяват, че са в сивия сектор. 

Той посочи и резерви за повишаване на бюджетните приходи.

За повече събираемост важна роля има липсата на прозрачност при обществените поръчки и отдаването на концесии. В момента съществуват огромни съмнения как се разпределят тези обществени пари, каза Димитров.

Неплащането на осигурителни вноски в пълен размер от част от бизнеса е друг източник, твърди Пламен Димитров. По негови лични изчисления между 1 и 2 млрд. лева от осигуровки в момента се укриват от работодатели.

Лидерът на синдиката каза, че все още събират доказателства и ще предадат на прокуратурата няколко фирми, които умишлено правят осигурителни измами, което вече е престъпление.

Основния дефицит в икономиката на България е индустриалната политика, продължи Димитров критичния анализ на управленската програма. За синдиката това е скандално. Той припомни, че КНСБ има съвместни разработки с браншови организации по сектори какви мерки могат да се предприемат, така че да се привлекат инвестиции и да се стимулират производствата.

Конфедерацията на независимите синдикати в България настоява и за по-активна политика на правителството по доходите и заплащането на труда. Главният икономист на синдиката Любен Томев посочи, че заложените основни ориентири по заплащането на труда - 650 лева минимална работна заплата и 1500 лева средна работна заплата в края на мандата, са постижими при очакванията за ускоряване на икономическия растеж и засилено търсене на работна сила, но тези цели не отразяват намеренията за ускорено приближаване към средноевропейските равнища на заплащане на труда. КНСБ настоява за постигане на 60% от средноевропейското равнище на благосъстоянието в края на мандата на правителството.

От организацията разкритикуваха заложеното замразяване на всички парични помощи и обезщетения, плащани от бюджета на Държавното обществено осигуряване - 340 лева за отглеждане на дете до двегодишна възраст, 540 лева еднократна помощ при смърт на осигурено лице, както и 7,20 лева минимално обезщетение при безработица на ден.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров обобщи, че управленската програма на правителство на Борисов за първи път е толкова подробна и структурирана, но не е фокусирана върху основния приоритет на България - запазването на българите в страната и връщането на тези, които искат да се върнат. Ежегодно между 30 и 40 хиляди души трайно емигрират от страната, припомни Димитров.

В сектора на здравеопазването от КНСБ заявиха, че по изброените приоритети няма детайлно разписани мерки. Например профилактиката е изведена като приоритет, но не ясно какво означава понятието социално-здравни грижи, какви са тези услуги и какво ще включват. Не става ясно и задължителните профилактични прегледи дали ще бъдат финансирани на сто процента, тъй като в момента лимитите на личните лекари са 50% от записаните пациенти при тях.

Според КНСБ трябва да се отговори и дали ще продължат лечебните заведения да бъдат търговски дружества, което за синдиката е недопустимо. Няма ясна политика и какво ще се случва с общинските болници, ще имат ли статут на защитени болници, което е важно за отдалечените райони. Не е ясно и дали Националната здравна карта е задължителна или пожелателна. От синдиката алармираха, че има сериозно закъснение с проекта за Спешната помощ по програмата "Региони в растеж" и е възможно предвидените близо 162 млн. лева да бъдат загубени.