Пропуски в законодателството правят институциите безпомощни в случаите с работодатели, които не плащат заплатите на служителите си. Нужни са спешни мерки срещу некоректните работодатели, каза националният омбудсман Мая Манолова пред БНТ, като уточни, че те трябва да бъдат приети до края на септември.
Манолова и синдикатите внесоха в парламента предожения за промени, които да решат проблема. Законодателните промени предвиждат работниците на закрити предприятия да могат да получат дължимите си заплати от Фонда за гарантиране на вземанията. Омбудсманът настоява те да бъдат приети от депутатите до края на септември.
Манолова допълни, че ще настоява да влезе в сила забраната за прехвърляне на фирми на клошари, защото по думите й „това е пандемия”.
„Не можеш да хванеш някакъв концесионер, съдържател на ресторант, изобщо някакъв работодател да си платят някакви задължения и към държавата, и към работниците, защото в момента, в който проверката започне, до следващата сутрин фирмата вече е продадена”, посочи Манолова.
Експлоатацията на труд в 21 век в България е в пълна сила, заяви омбудсманът. По думите й има безобразни работодатели, които бавят или не плащат дори мизерните работни заплати.
Омбудсманът настоява да бъде забранено предприятията, които не се издължават на своите работници, да участват в обществени поръчки. И даде пример с известен случай, при който една и съща фирма печели обществени поръчки от ДФ "Земеделие". Причината да печели тези поръчки е, че посочва най-ниска цена, а в тази цена трудът на работниците не е включен, отбеляза Манолова.
Чувството за справедливост е така накърнено, че води до гняв у хората, каза Манолова.
Едно от предложенията на обществения защитник е, когато фирмата не е в неплатежоспособност и работникът реши да я съди, да може да направи това по бърза процедура. Тя посъветва работниците със забавени възнаграждения да не бързат със съдебни дела, като уточни, че очаква в края на септември работникът да има бърза писта да се снабди с изпълнителен лист за изплащане на парите от работодателя си.
При сегашните условия Фондът за гарантиране на вземанията може да изплати до шест заплати, но при условие, че трудовият договор на работника е прекратен не по-късно от 3 месеца преди да е започнало производството за несъстоятелност на работодателя по решение на съда.
Манолова обясни, че при подобни процедури има размяна на книжа, а съдът трудно може да се включи в тримесечния срок. Фондът разполага с 250 млн. лева, а годишно плаща около 1 млн. лева, каза тя.
Създаването на този Фонд е в изпълнение на евродиректива, която цели работниците на фалиращи предприятия да могат да получат заплатите си, но до тях нищо не стига, каза Манолова.
Същевременно работодател, който не плаща на работниците си, може да се отърве с глоба от 1000 лева. За него това не е проблем, не е ясно дали ще ги плати, посочи омбудсманът.
Държавата трябва да раздаде справедливост на хората, които са си изработили мизерните заплати. Не става дума за луксове, става дума за хляба, обувките и учебниците на децата на тези работници. Става дума за демографския проблем, защото хората освен да напуснат пределите на България какво друго им остава, попита Манолова.