Индустрията, строителството и търговията отбелязват значителни повишения в последните месеци, движени от ръстовете при продажбите на дребно, доброто представяне на сградното строителство и повишеното доверие в производствения сектор. Това се посочва в анализ на Райфайзенбанк (България) ЕАД.
В анализа се коментират данните за икономиката, които са публикувани към юли.
Банката подчертава ръста на индекса на индустриалното производство, който се повишава до 115,1 пункта или с 4,9% през май спрямо април. В сравнение със същия период на миналата година индексът се увеличава с 11,2%.
„Годишният ръст на индустриалното производство е логичен резултат от растящите разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през миналата година. Освен това доверието в бранша също се повишава с 2,7%“, посочва икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
Банката допълва, че темпът на увеличаване на строителството се ускорява до 14% според сезонно неизгладените данни на НСИ към май, за когато е последната актуална статистика. Ръстът е следствие от увеличаване на сградното строителство с 21,1%, както и на гражданското и инженерното строителство с 5,9%.
„Доброто представяне на сградното строителство – ръст за пети пореден месец, показва възстановяване на този сегмент, след тринадесет последователни месеца на спад. От своя страна сегментът на гражданското и инженерното строителство функционира под капацитета си поради слабо усвояване на европейски фондове и програми и намален обем държавни поръчки за периода. През следващите месеци очакваме ускоряване на гражданското и инженерно строителство на фона на продължаващ ръст в сегмента на сградното строителство“, допълва Калчев.
Оборотът на вътрешната търговия също нараства на годишна база, отчита анализът. Според данните към май ръстът е с 4,4%. Основен двигател е увеличението при продажбите на дребно с 6,3%, на автомобили и мотоциклети с 5,3% и на търговията на едро с 3,5%.
Брутният външен дълг спада до 34,2 млрд. евро, което е с 599 млн. евро по-малко в сравнение с май 2016 г. В неговата структура вътрешнофирмените заеми заемат най-голям относителен дял от 35,4%. Заемите на „други сектори“ са 32,8% от брутния външен дълг, което е с 0,7 пр.п. по-малко от дела им година назад. Държавното управление заема трета позиция с дял от 18,8%, като регистрира намаление с 0,3 пр.п. Заемите на банковия сектор са на четвърто място в структурата на брутния външен дълг, нараствайки с 2,3 пр.п. за година до 13%.
„Намалението на брутния външен дълг се дължи на вътрешнофирмените заеми, другите сектори и държавното управление (общо по-малко с 1,3 млрд.евро), докато банковите заеми противодействат на тази тенденция, като нарастват със 726 млн. евро“, коментира още Калчев.