86% от българите не са наясно със съдебната реформа

Българското общество не е наясно какво представлява съдебната реформа - в какво се състои, какво се предлага. Това се отнася за 86% от анкетираните в изследване на Агенция Медиана, проведено от 12 до 18 юли с 1002 човека в 125 точки (гнезда) в страната.

В проучването, което е национално представително за страната, респондентите са категорични, че в битката за съдебната реформа няма добри и това изразява отношението им към правораздавателната система, съобщиха от социологическата агенция.

На практика призивите за „съдебна реформа“, „истинска съдебна реформа“ и дебатите за това кой е виновен, са довели единствено до задълбочаване на недоверието в правосъдната система и усещането, че „всинца са маскари“.

Това може да се разглежда и като положителен резултат, доколкото ще принуди магистратите да търсят механизми и ще предприемат действия, за да изчистят „лицето“ си, смятат социолозите.

В битката за правосъдна реформа няма „добри“ в очите на обществото! Има само „лоши“ и още „по-лоши“.

„Реформаторите“ са „лоши“, защото зад действията им се привижда преследване на лични политически, властови и други цели (48 %). Останалите са „лоши“, просто защото служат на система, която работи лошо.

Опитът да се представи битката за правосъдна реформа като битка на „съд“ срещу „прокуратура“ завършва печално и за двете страни. Най-потърпевш от предлагането на тази схема е съдът. Оценките за неговата работа са по-ниски дори от тези  на прокуратурата (които също са ниски), констатират в Агенция Медиана.

Въпреки подчертания негативизъм, правосъдната система все още не е тотално неглижирана.

Според една четвърт (25%) от хората правосъдната реформа вече се прави, макар и частично; 20 % вярват, че прекият избор на Висшия съдебен съвет може да подобри работата на правосъдната система; 10 % считат, че в последните 1-2 години работата на правосъдната система се е подобрила.

Констатацията на социолозите е, че има условия да се върне доверието на обществото в системата като цяло.

Като цяло, корените на основните проблеми в правосъдната система се виждат от обществото в три основни пункта: Корупция; Политическа и олигархични зависимости; Безконтролност и безнаказаност на магистратите.

Прави впечатление, че не са посочени такива характеристики като тъпота, безхаберие, некадърност, които обикновено влизат в систематична негативна селекция, посочват социолозите. Според тях „очевидно се приема, че магистратите са умни, а грешките и безобразията очевидно не могат да бъдат резултат от некадърност и безхаберие, а единствено в резултат от корупция и политически натиск”.

Финансирането на партии и организации на магистрати от чужбина се приема крайно негативно от анкетираните, като едва под 4% допускат възможността така да се получават пари. Получаването на средства от ЕС се приема малко по-добре, но едва 18 % приемат за нормално магистратските организации да се финансират от ЕС.

Социолозите са на мнение, че като цяло, въвличането на обществото в публичен дебат за „съдебна реформа“ е твърде опасно. Общественото мнение е силно радикализирано, без идея за разделение на властите, за „силна ръка“ и за „народно правосъдие“ вън от правото, установява анкетата.

Някои от анкетираните искат „Народен съд“, който да накаже „виновните“, които правото не може да накаже.

Любопитно е, че за „виновни“ априори се приемат и всички магистрати, подобрили материалното си благосъстояние в последните 20 години, е друг извод след направеното проучване.

Така например, идеята съдът да бъде подчинен и зависим от изпълнителната власт се споделя от 65% от запитаните, които препоръчват министърът на правосъдието да може да наказва и уволнява съдиите които издават неправилни присъди.

Всеки шести одобрява идеята съд и прокуратура да минат на пряко подчинение на Бойко Борисов, като едва половината са против тази идея.

Като цяло, рецептата на  масовите обществени нагласи за „съдебната реформа“ са за оставка на всички; за съд (извънреден специален, народен) за всички; откриване на чисти, светли, некорумпирани и независими магистрати (които да заменят всички); контрол и санкции върху магистратите (в т.ч. и от страна на изпълнителната власт).

Една трета от анкетираните си признават, че не знаят какво трябва да се прави; 10 % смятят, че нищо радикално не трябва да се прави, а просто трябва стъпка по стъпка да се усъвършенства системата.

Основният извод, който правят в Агенция Медиана, на база на анкетата е, че хората настояват юристите трябва да предложат на обществото (а не обратното!) ясна и разбираема идея за „правосъдна реформа“, в основата на която трябва да е изчистване на съда и прокуратурата от „черните овце“, вътрешен контрол  и намаляване на политическата и корпоративна зависимост.

Според социолозите въвличането на общественото мнение (общественото недоволство) като форма на натиск върху магистратите за реформиране на съдебната система е позитивно.

“Въвличането обаче на обществото в механизмите на съдебната реформа („Как да се направи!“) е път към ада. В този случай, в битката за правосъдна реформа може да не остане камък върху камък от правото. Първите жертви на обществено приветстваната „правосъдна реформа“ ще бъдат самите магистрати, правото и обществото като цяло”, смятат в Агенция Медиана.

На въпрос: Вие разбрахте ли в какво се състои и кокво представлява съдебната реформа някои от анкетираните са крайно радикални:

"Да бъде създаден нов орган с правомощия за контрол върху цялата система … Там да работят компетентни хора, политически необвързани и морални (поне малко)." (жена, 47 год., средно образование)

"Да има наказания за забавени дела и решения. Всяка година да бъдат разследвани доходите на магистратите и семействата им. Да има комисия, която да разглежда делата с доказано грешно решение с последващи санкции." (мъж, 62 год., полувисше образование)

"Трябва да се вкарат в затвора корумпираните комунисти." (мъж, 39 год., средно образование)

"Трябва да има специален съд - всички, които са крали в затвора. Конфискация на имуществото им. Не трябва да заемат държавни постове." (жена, 37 год., висше образование)

"Всички от ВСС да се сменят. Да се предложат само необременени млади съдии … " (мъж, 18 год., основно образование)

"Румънски модел - сваляне имунитета на магистратите и пълно разследване. Корумпираните - в затвора за много години." (мъж, 48 год., висше образование)

"Съдии и прокурори да се избират пряко от хората." (жена, 45 год., полувисше образование).