КНСБ настоява за максимална пенсия от 1 000 лв. през 2018 г.

КНСБ настоява максималната пенсия да стане 1 000 лева през следващата година. Това каза изпълнителният секретар на Конфедерацията Ася Гонева пред журналисти, предава БТА.

За мярката, която предлага КНСБ, са необходими 42-45 млн. лева.

В момента таванът на пенсиите е 910 лева. В момента над 45 хил. души нямат възможност да получават реални пенсии заради този таван.

Синдикатът настоява максималният осигурителен доход за следващата година да се увеличи до 3 хил. лева. От увеличението на максималния осигурителен доход от КНСБ очакват 76 до 78 млн. лева приходи в бюджета на ДОО. Около 89 - 90 хил. души получават доход над 2 600 лв. и на тази база са очакванията за допълнителни приходи.

КНСБ иска да отпадне диференциацията за самоосигуряващите се лица и да се въведе 600 лева минимален осигурителен доход за тях. 

Синдикатът настоява осигурителният доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите да стане 330 лева. 

КНСБ иска още увеличение на вноската за безработица с един процентен пункт. В момента тя е 1% и няма друга държава в ЕС, в която да е толкова ниска, коментира Ася Гонева. От тази мярка се очакват приходите в бюджета на ДОО да се увеличат с около 250 млн. лева в сравнение с настоящата година, изчислено на база на състоянието от април тази година.

КНСБ предлага още минималното дневно обезщетение за безработица да стане 14-15 лева, за да се достигне около 300 лева месечно. Допълнителните разходи за тази мярка се изчисляват на 56 млн. лева.

Тъй като сезонната, временна и срочна заетост все повече си пробива път, според КНСБ трябва да се даде възможност на хората да натрупват права. Според сегашното законодателство, за да имаш достъп до обезщетение за безработица, трябва в последните 12 месеца да си се осигурявал девет последователни месеца. Синдикатът предлага да докажеш 12 месеца осигуряване в последните 24 месеца, като да не е задължително тези 12 месеца да са последователни, тъй като сезонно заетите работят по пет - шест месеца в годината.

От КНСБ искат и ускоряване на увеличението на пенсиите за трудова дейност, като тежестта на всяка година осигурителен стаж да се увеличава ежегодно, така че да се достигне през 2024 г. коефициент от 1,5. Това означава през 2018 г. да се приложи коефициент 1,2 и всяка следваща до 2024 г.коефциентът да нараства - 1,25, 1,30, 1,35, 1,40 и т.н.

Мерките на КНСБ щ едонесат 475 млн. лв. ръст на приходите на ДОО, а допълнителните разходи ще са 913 млн.лв., като в разходите най-голямото повишение е за пенсиите - 800 млн.лв. 

КНСБ ще се бори държавата да наложи ръст от 10% на минималните осигурителни доходи на всички позиции, ако работодателите бойкотират преговорите.

Всеки момент би трябвало да започнат преговорите между синдикати и работодатели, но от бизнеса многократно са заявявали, че са против минималните осигурителни доходи. Исканото от КНСБ увеличение на минималните осигурителни прагове е с процента на увеличение на минималната работна заплата за страната. От синдиката са пресметнали, че от тази мярка приходите ще са над 80 млн. лева.

Синдикатът уверява, че ще предприеме всички позволени от закона действия, за да защити минималните осигурителни прагове и да постигне тяхното увеличение. От Конфедерацията предлагат и промяна в достъпа до социално подпомагане.

Предлага се да се отмени гарантираният минимален доход като основен критерий за достъп до социално подпомагане и достъпът да остане на база на това как доходите се отнасят към линията на бедност. Гарантираният минимален доход не е променян от 9 години и е 65 лв. Социалното подпомагане в България в момента е с ограничен обхват и неадекватни размери на паричните помощи, които не могат да изпълнят функцията си да извадят хората от състоянието на бедност, смятат от синдиката.

От КНСБ настояват линията на бедност да се измерва по метода SILK - по това наблюдение, по което се изчислява от европейската статистика. Синдикатът смята, че трябва и да се държи сметка за индивидуалните потребности на хората при социалното подпомагане.

Конфедерацията е разработила проект на система за предоставяне на социални услуги с бонове. Бон за предоставяне на услуги е социален инструмент, субсидиран от държавата, който позволява на потребителите да закупят на по-ниска от пазарната цена услуги по домовете. Потребител на бон може да бъде всеки български гражданин, който отговаря на условията - работещи хора и семейства с малки деца, хора и семейства със зависими членове и самотно живеещи с трайни увреждания. Според КНСБ, тъй като при старта на системата броят на официално регистрираните фирми с такъв предмет на дейност не е голям, е добре и самонаети лица да могат да извършват услуги по домовете срещу бонове.

Примерните разрешени услуги по домовете могат да бъдат почасово гледане на дете, почасова грижа за хора с увреждания и за самотно живеещи възрастни хора, като тези услуги се предлага да не се облагат с ДДС. Цената на услугата е за астрономически час и се заплаща с един бон, като потребителят заплаща една част /номинала на бона/, а държавата заплаща две части - субсидия за един бон. Ако номиналът на бона е 1 лв., субсидията, получена за него е 2 лв. Цената на услугата за 1 час е 3 лв., споделена между потребителя /1 лв./ и държавата /2 лв./. Лицензирана фирма получава цена за извършена от нейния работник услуга за 1 час, равна на сбора от номинала и субсидираната част.

КНСБ иска засилен контрол при разходването на социални помощи за деца. Сега не е ясно дали еднократната помощ за първокласници изпълнява предназначението си и парите наистина отиват за учебни помагала и дрехи за учениците. От синдиката искат във всяка детска градина и училище да има социален работник и чрез него да се следи дали парите се харчат по предназначение.