Фермата започва дейност през 2004 г. със 150 овце. Сега се отглеждат 500 овце от различни породи, както и 300 кози.
Сертификатът за биопроизводство позволява на фермата да продава млякото на по-висока цена, казва Маргарита Тодорова. По принцип стопанството продава млякото на мандра по договор до 15 август, а през летния период млякото се преработва във фермата.
Тъй като сега субсидии се дават не изобщо за всички животни, а за овце майки и кози майки, Маргарита Тодорова смята, че е редно и другите по-млади животни да бъдат подпомагани.
Според Георги Йорданов има логика да се подпомагат младите животни, ако са под селекционен контрол, но предложението трябва да дойде от браншовите и развъдните организации.
Докато фермата в Рашково няма проблеми с изкупуването на млякото и цената за него, политиката на преработвателите неведнъж е отказвала Красимир Удренов да работи с тях. Той дои овцете на ръка, извозва млякото до преработвателя и се е налагало да чака с месеци, за да му бъде платено.
Той се занимава в овцевъдство от 5-годишен. Сега отглежда над Тетевен стадо от 230 овце от породата Тетевенска. За животните се грижи цялото семейство, което не е лесно, защото тази порода има нужда от движение и покрай пашата стадото изминава около 20 км всеки ден.
Въпреки че стопанството няма сертификат за биопродукция, тя на практика е такава, тъй като животните пасат в Национален парк Централен Балкан.
Друга местна порода е Старопланински цигай – стадо от около стотина овце от тази порода има Александър Петров от село Добродан, община Троян. Фермерът е започнал да развъжда породата като е закупил селекционирани животни със сертификати.
Стопанството допълва основния му бизнес – производство на мебели, предимно маси и столове. Фермата разполага и с мобилна мандра – микробус, оборудван за преработката на мляко.
„Овцете имат много хубаво мляко, получава се уникално сирене, което преработваме в мобилната мандра“, казва Александър Петров. Той планира да инвестира в кланичен пункт и магазин, в който да предлага само собствена продукция.
Във фермата на Борислав Илиев в село Черни Осъм се отглеждат коне от породата Български тежковозен кон – също местна порода. Животните са спокойни, едри и здрави. Стопанинът, който се занимава с дърводобив, ги ползва за извличането на трупи от стръмни терени в Балкана, където не може да се използва техника, въпреки че фирмата му разполага с машини.
„Ценното на тази порода е, че е създадена в България и е напълно приспособена. Тя се използва в горското и селското стопанство“, заяви Георги Йорданов. Чстокръвните животни обаче са изключително малко – останали са двадесетина кобили майки и десет жребеца. Тепърва породата ще се възстановява чрез кръстосване.
По проекта "За Балкана и хората" Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството се сдоби с ДНК лаборатория за селскостопанските животни, каквато досега в България нямаше. Това според директора на Агенцията ще помогне да се решат част от проблемите с развъждането на животните и качеството на селекцията ще се подобри.
преди 7 години Бреййй, много умни тия зооинженери! Само че трябва да учат история - там пише, че преди 89 г, когато в планините ни се блъскаха стотици стада от всякакви животни и породи, ние сме имали едно от най-хубавото агнешко месо, имахме досатъчно мляко за да не внасяме отвън и да допълваме със сухо, което никой не знае какво има в него! Дойде демкорацията и изклаха голяма част от тези животни, другите се разпродадоха, трета част се оказа, че не може то така ти да гледаш животни!? А дотогава да не би да пиеш мляко и да умираш! Просто всичко ново е добре забравено старо! Ама аз съм злопаметен и помня... да му пикая на ЕС! отговор Сигнализирай за неуместен коментар