Отглежданите в българските ферми местни породи животни могат да поддържат живи селските райони. Те са приспособени към средата, не боледуват, притежават ценни качества и затова трябва да бъдат опазвани. Това коментира пред журналисти директорът на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството зооинж. Георги Йорданов.
В рамките на проекта "За Балкана и хората" агенцията представи автохтонни (местни) породи животни, отглеждани във ферми в Ботевградско, Тетевен и село Черни Осъм.
От всички регистрирани 32 породи овце в България 26 са автохтонни. Общо овцете са 1,5 млн. Около 360 хил. са под селекционен контрол – комерсиални (240 хил.) и местни породи (120 хил.).
Автохтонните породи са местна, народна селекция, устойчиви там, където са създадени, разказа Георги Йорданов. Ето защо тези породи обикновено носят името на района, в който са селектирани – за овцете например Брезнишка, Маршка, Тетевенска. Новите породи са създадени в последните десетилетия или внесени.
Субсидиите за овцете от местни породи са близо два пъти по-високи, отколкото за другите животни и достигат 60 евро – европейски средства и национално финансиране.
Защо трябва да бъдат субсидирани тези животни? Тетевенската овца не може да се конкурира с комерсиални породи като Лакон или Черноглавата плевенска овца по добив на мляко или месо. Една Черноглавата плевенска овца тежи 80 кг, а местната порода Тетевенска – 40 кг.
„Автохтонните породи притежават специфичен генотип, който няма откъде да внесем. Това животно е селектирано при специфични условия – хранителна среда, климат. То дава по-малка продукция от конвенционални породи, но осигурява продукция и поминък на хората в населеното място“, коментира Георги Йорданов.
Развъдните организации по думите му могат да подпомагат това животновъдство като организират производството на бутикови, местни продукти, произведени в чиста природа. И така местните породи могат да се окажат фактор за поминъка на населението в селските райони.
„Тези породи са свързани с нашата история. Балканският кашкавал не е правен от Маришка овца“, дава пример зооинженерът.
Близо 300 животни от породата Западностаропланинска овца се отглеждат в село Рашково край Ботевград. „Агрокомплекс Рашково“ ООД разполага с мини мандра, в която се произвежда сирене, като млякото има биосертификат. Управител на стопанството е Маргарита Тодорова – агроном, но в последните 12 години работи в областта на животновъдството.
преди 7 години Бреййй, много умни тия зооинженери! Само че трябва да учат история - там пише, че преди 89 г, когато в планините ни се блъскаха стотици стада от всякакви животни и породи, ние сме имали едно от най-хубавото агнешко месо, имахме досатъчно мляко за да не внасяме отвън и да допълваме със сухо, което никой не знае какво има в него! Дойде демкорацията и изклаха голяма част от тези животни, другите се разпродадоха, трета част се оказа, че не може то така ти да гледаш животни!? А дотогава да не би да пиеш мляко и да умираш! Просто всичко ново е добре забравено старо! Ама аз съм злопаметен и помня... да му пикая на ЕС! отговор Сигнализирай за неуместен коментар