Народните представители приеха на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Електронно правосъдие, мълчаливо съгласие и драстично увеличение на съдебните такси са само част от мащабните промени, предложени от вносителите от ГЕРБ. Законопроектът бе приет със 118 гласа „за“, 1 „против“ и 40 гласа „въздържал се“.
Очаквано, предложението за уж „умерено“ увеличаване на размера на държавните такси и въвеждането на пропорционална такса при определяем материален интерес на делото и то само при касационното производство срещна най-сериозен отпор в залата.
Според текста на вносителите таксите скачат почти двойно. Доводът е, че в момента те са пренебрежимо малки, а повишението ще сложи край на порочната практика да се злоупотребява с правото на жалба.
Така например сред предложенията е таксата, която предварително трябва да бъде внесена, ако жалбоподателят е гражданин или едноличен търговец, да бъде 90 лв. Ако се жалва организация или държавен орган, сумата е 450 лв.
Законопроектът въвежда и пропорционална такса от 1% от материалния интерес при касационно обжалване и при производства за отмяна. Така максималната такса за дела с интерес до 10 млн. лв. става 3 400 лв., а ако интересът надхвърля 10 млн. лв., таксата е 9 хил. лв.
В момента таксата за касационно обжалване е 25 лв., което, според вносителите, не отговаря на пазарните условия, не спира обжалването при неоснователност на претенцията, нито е достатъчно да покрие разходите на съда.
Според БСП обаче дълго време вратата на административното правосъдие е била много по-широко отворена, отколкото тази на гражданския процес. „С няколко текста, включително и предвиждане на по-високи такси, се цели едно разтоварване на Върховния административен съд (ВАС). Крайната цел е добра, но размерът на таксите следва да бъде по-добре и правилно аргументиран и определен“, заяви депутатът от БСП Пенчо Милков. Така той обясни защо от народните представители от партията му ще гласуват „въздържал се“ на първо четене.
Относно идеята на вносителите връчването на призовки, книжа и съобщения да може да става и по електронен път, той посочи, че едно уведомяване по електронна поща или чрез смс би създало първоначално доста проблеми, тъй като състоянието на техническата база на участниците в процеса не е еднакво.
„С оглед принципа за електронното управление като цел в държавната администрация, с новите обществени отношения и дигитализацията на обществото е съвсем нормално законодателят да търси начин съдебната система да не остане в миналото“, коментира той.
Според БСП намерението да се въведе принципът на мълчаливото съгласие може да доведе до сериозно объркване, защото липсва достатъчно практика в тази насока.
Според Обединените патриоти таксите при касационно обжалване не трябва да бъдат нито ограничаващи, нито поощряващи, а да почиват на здрав разум.
„В законодателството ясно се казва, че таксите покриват реално извършени разходи. В АПК обаче таксите не спазват закона, а това създава дискриминация. Проблемите в системата не могат да се решават чрез повишаването на такси“, каза Христиан Митев от групата на Патриотите.
Председателят на парламентарната правна комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов пък попита коалиционните партньори на ГЕРБ дали е разходоопределяща таксата от 15 лв. за жалба и дали тази сума покрива листата и пощенските разходи без да се брои работата на хората в цяло едно производство.
"Не мисля, че трудът и стойностите в България са чак толкова ниски", коментира Кирилов и добави, че от ГЕРБ са отворени за дебат за размера на таксите.
Очаква се между двете четения да бъдат внесени предложения от всички парламентарни групи.
Междевременно стана ясно, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е самосезирала във връзка с предложените промени по АПК. Според становището на антимонополния орган внесеният законопроект предлага важни промени, свързани с електронното правосъдие, държавните такси при обжалване на административни актове, промяна на родовата подсъдност по редица специални закони, включително Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и др.
От КЗК уточняват, че промените засягат пряко дейността на Комисията. Така например има промяна на родовата подсъдност на решенията и определенията на комисията – предвижда се те да подлежат на обжалване на първа инстанция пред Административен съд София-град (АССГ), а при касационно обжалване – пред Върховния административен съд (ВАС). Предвижда се още решенията на комисията по ЗОП да подлежат на касационно обжалване пред тричленен състав на АССГ, ако стойността на обществената поръчка е под праговете по чл. 20, ал. 1 от ЗОП, а в останалите случаи пред тричленен състав на ВАС.
Въвежда се и определяне на държавна такса за касационно обжалване върху определяем материален интерес в размер на стойността на обществената поръчка. Предложеният проект на АПК е придружен от оценка на въздействието и финансова обосновка, като в последната е направена прогноза, че с въвеждането на пропорционална такса за касационно обжалване на решения и определения на КЗК събираните от съдебната власт такси при обжалване на актове на Комисията по ЗЗК и ЗОП ще нараснат от 17 375 лв. до 346 500 лв.