Проблемът КТБ остана на жълтите павета

Предупреждението КТБ

През трите години на драмата КТБ усилията на политиците се насочиха да доказват, че банковата система е стабилна.

В обществото обаче остана горчивият привкус, че атаката към банката на Цветан Василев беше разменна монета и залог в политически игри, при които губи обикновеният данъкоплатец.

След КТБ банките бяха подложени на проверка на активите и стрес тестове, при които те покриха европейските стандарти.

Но вече се чуват предупреждения, че банките в България трябва да решат проблема с провизирането.

“Въпреки предизвикателствата и структурните проблеми в икономиката има подобрение в средата за българските банки, но кредитният риск остава като проблем”, заяви преди дни един от анализаторите на Moody's Investors Service - старши вицепрезидентът Константинос Кипреос.

По думите му българските банки разполагат с достатъчно капитал да разрастват бизнеса си, без да се обръщат към буферите, но „ако се увеличи с 10% провизирането заради изискванията на Международния стандарт за финансова отчетност 9, това ще доведе до 1% ръст на капиталовите буфери".

Експертът прогнозира, че за да достигнат до европейското ниво от 6% на необслужваните заеми, при сегашното ниво от 13,5%, за българските банки процесът ще е бавен, като може да се постигне намаление от 1-2% на годишна база. Той посочи, че нивото на просрочени заеми ще зависи от продажбата на дългове и тяхното провизиране.

В защита на банките

„Разбира се, че е по-добре да имаме независима преценка, далече от “жълтите павета”, за това какво се случва в банковата система, но това има смисъл в контекста на пълно членство в еврозоната, защото иначе действително бихме могли да имаме някой, който да слага диагнози", заяви Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България, пред БНР по повод разсекретената стенограма от съвета при президента Росен Плевнелиев. "Лошото е, ако сме само в механизма на надзора, защото той няма да носи никаква отговорност за последствията от своите диагнози. Няма да лекува!”

Банкерът е на мнение, че въвеждането на единния европейски банков надзор е добре да се съчетае с членство в еврозонатa, за да се ползват и механизмите за защита на банките, фондовете, които общата европейска инфраструктура позволява, да служат при гасене на кризи.

Той е категоричен, че българските банки имат един от най-високия процент в Европейския съюз на резерви срещу лошите кредити.

Що се отнася до вътрешните кредити в банковата общност, Андронов потвърди, че „Асоциацията на банките в частност категорично държи тези проблеми да се лекуват по реда, който законът предвижда, като „Българската народна банка и “Банков надзор” да не допускат това явление да се развива и да се повтаря”.