От гърнето до полистирола – дебатът за киселото мляко мина като футболен мач

Шумно и емоционално премина общественото обсъждане за промяна в БДС за киселото мляко, организиран от Българския институт по стандартизация. В дебата се намесиха политици и националисти, а експертите не бяха на мнение дали стандартът трябва да бъде променян, или не.

Пред сградата на Института се събраха двадесетина граждани от неправителствената организация Национално движение „Хан Кубрат“, част от които мотористи. Те носеха българското знаме и плакати с надписи „Предатели“, „Продажници“ и „Долу ръцете от киселото ни мляко“.

„Решение дали да се променя стандартът, или не, няма да се вземе днес и тук, защото това се прави в техническите комитети по стандартизация. Това ще стане на един следващ етап на базата на всички получени мнения и днешното обществено обсъждане“, разясни в началото директорът на Института Ирен Дабижева.

Предложението за промяна на БДС и по-точно на опаковката на киселото мляко, е направено от „Обединена млечна компания“ – Пловдив (ОМК), „Димитър Маджаров – 2“ ЕООД и „Полидей – 2“ ООД. Имаше и второ предложение на агроминистерството за друго съотношение на млечнокиселите бактерии, което бе оттеглено.

Диана Радева като представител на ОМК разясни защо производителите искат промяна при опаковките. Тя припомни, че киселото мляко по БДС може да се продава в полистиренови кофички до 1 кг и още две групи опаковки – стъкло и керамика. Трите предприятия предлагат млякото по БДС да се продава в полимерни опаковки, разширени за контакт с храни по европейското законодателство.

В БДС за българското кисело мляко е разрешено като суровина да влиза европейско мляко, а не само българско, разясни още представителката на бизнеса. Това беше посрещнато емоционално от НПО-то с шумни реплики „Не е вярно“, „Защо пише „Българско кисело мляко“, „Това трябва да го реши съдът“. Наложи се експертът да чете на присъстващите цитати от стандарта, докато те изразяваха шумно несъгласието си, но това не ги убеди.

Бившият депутат Димитър Байрактаров сам взе думата и заяви, че съгласно Закона за географските означения киселото мляко се произвежда в България и не сме зависими от европейски директиви.

Той показа две кофички мляко БДС на една и съща компания, като каза, че едната е от полистирол (полистирен) по стандарт, а другата от полипропилен, затова е нарушение върху нея да пише „БДС“. Политикът обвини производителите, че ще унищожат киселото мляко и вече ще се произвежда йогурт от „ГМО продукти и сухи млека“. Несъгласни с него подвикваха от местата си „Много сте зле“.

Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите заяви, че една опаковка сама по себе си не е достатъчно сериозен въпрос, така че да се отваря един стандарт за корекция. Той припомни, че стандартът не е задължителен и препоръча който иска друга опаковка, да си направи документация и да работи.

Заместник-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Симеон Присадашки призова по никакъв начин да не бъде отварян стандартът за промяна, тъй като това е дълга процедура и може да се случат последващи промени. В Гърция тече процедура по защита на гръцкото кисело мляко и по този начин можем да загубим географското значение на българския продукт, каза бизнесменът.

Байрактаров също видя "гръцки интереси" в опита за промяна. 

Присадашки се обяви за вкарването на нови опаковки, но без да се „отваря“ стандартът, както и за това да се направят нови изследвания. По повод съмнението, че при отварянето на процедура по стандарта ще настъпят други промени, Ирен Дабижева увери, че това е невъзможно.

Според ръководителя на работната група, създала БДС 2010, доц. Росица Еникова, едно разрешение за неограничено използване на опаковки от други материали крие риск. Липсата на конкретизиране може да доведе до опаковане на продукта в атрактивни, но неподходящи опаковки, които не биха запазили уникалните му качества, смята тя.

Българското кисело мляко е продукт, в който са разтворени органични киселини и не е ясно дали обявените за безвредни опаковки остават такива в контакт точно с този продукт, разясни експертът. Тя призова да се подходи много отговорно към стандарта, предвид силната обществена реакция.

Експерт от Института по стандартизация съобщи, че здравното министерство е против промяната на стандарта.

Депутатът Румен Георгиев (БСП) също се обяви против промяната на стандарта. Той препоръча ако производителите  правят промени, да не пишат „БДС“ на кофичката. 

Инж. Мая Стойчева от Изпитвателен център „Алми Тест“ припомни, че в миналото по старите стандарти киселото мляко се е продавало в метални легени, парафинирана хартия, алуминиеви съдове, стъкло и порцелан. Когато полистиролът е навлязъл през 70-те години, за да замени стъклените бурканчета, той е бил по думите й „единствената достъпна пластмаса“. 

Според нея при керамичните опаковки няма никаква проследимост за произход на материалите и затова има риск те да съдържат завишени количества олово и кадмий. Със стъклените бурканчета пък ставали инциденти.

Тя категорично не се съгласи, че стандартите не трябва да се пипат. „Напротив, стандартите трябва да се актуализират, за да влязат в 21-ви век“, беше категорична инж. Стефанова.

Нейни колеги коментираха, че когато материалите отговарят на наредбите за контакт с храни, те са безвредни.