България засилва усилията си за присъединяване към валутния механизъм ERM II

Десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз България засилва лобистките си усилия за присъединяване към еврозоната – част от разширяването на блока, което може да стабилизира нестабилния балкански регион, пише Bloomberg.

България ще поиска от политиците в еврозоната да подкрепят кандидатурата ѝ да се присъедини към Механизма на обменните курсове ІІ (ERM II) – стъпка преди приемането на общата валута, казва финансовият министър Владислав Горанов в интервю за медията. Разширяването на ЕС към Западните Балкани ще бъде от полза за всички, тъй като ще успокои етническите напрежения и ще намали миграцията на запад, казва той в понеделник.

„Вярвам, че разширяването на еврозоната е и политически процес“, казва Горанов от кабинета си в София. „Европа трябва да бъде по-голяма и по-обединена, за да остане конкурентна, да преодолее глобалните предизвикателства от Азия, Русия, Латинска Америка. Интеграцията трябва да продължи с бърз темп“.

Страната се опитва да се присъедини към еврозоната в момент, в който по-широкият ЕС все още се олюлява заради редица шокове, включително дълговата криза в Гърция, вълната от бежанци и последно – Brexit. Пет от страните членки на валутния съюз са от бившия Източен блок, припомня изданието. Балканският регион премина през серия от кървави конфликти след разпадането на Югославия.

България вече отговаря на повечето изисквания на ЕС за присъединяването си към ERM II. Държавният дълг е на ниво от 27% от брутния вътрешен продукт, което е доста под ограничението от 60% на блока. Очаква се бюджетният дефицит за 2017 г. да бъде 1,4% от БВП, което също е наполовина от 3-процентовата бариера. Левът пък е обвързан с еврото вече 20 години заради банковата криза по онова време.

Макар че икономиката се разширява и правителството може да повиши тазгодишната прогноза за растежа до 3,9% от 3%, Горанов се опасява, че жизнените стандарти не са се подобрили достатъчно, за да отговорят на изискванията на ЕС и това може да провали амбициите на страната за присъединяване към ERM II.

„България е една от малкото страни, които постоянно се опитват да се присъединят към единната валута“, казва Горанов. „Страната отговаря на официалните критерии с изключение на показателя за сближаването. За съжаление сме далеч под равнището от 70 % от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута“.

Въпреки това правителството ще лобира пред официалните представители на еврозоната да се започне процесът за влизане във валутния съюз, коментира Горанов. Все още не е определена времева рамка за присъединяване към ERM II и ще „кандидатстваме едва когато знаем, че сме готови и няма да бъдем отхвърлени“, казва той.

Страната разполага с достатъчно фискални резерви и няма нужда да взима външни заеми тази и вероятно следващата година, допълва Горанов. Планът на правителството за повишаване на пенсиите и заплатите през 2017 г. заради натиск от по-малкия коалиционен партньор няма да натежи върху бюджета, тъй като има пространство за подобряване събирането на приходи и вероятно стесняване на дупката в бюджета, казва Горанов.

Излизането на Великобритания от ЕС няма пряко да засегне двустранната търговия с България, тъй като обемът е малък, но вероятно ще повлияе чрез субсидиите, казва Горанов.

„Brexit налага предизвикателство към кохезионната политика на ЕС“, коментира той. „Малко вероятно е нетните донори да увеличат вноските си, за да запазят нивата на субсидиите към по-бедните страни непроменени. Въпреки това България ще настоява финансовата подкрепа да остане без промяна. Колкото по-малко икономически различия има на континента, толкова по-добре за всички ни“.