С оранжерии и зеленчукопроизводство се изхранват селата по поречието на Струма, съобщава БТА.
Лебница е едно от селата в българския югозапад, подредени край реката на север от Рупите в последните гънки на Малешевската планина. Тук зимите са меки, полъхът на Беломорето се усеща силно и щъркелите пристигат най-рано. Днес Лебница наброява около 450 жители, селото е живо, има млади хора и семейства, детска градина.
В полето край реката и в дворовете на къщите има десетки зеленчукови оранжерии, повечето полиетиленови. Стъклени почти липсват, малко са и отопляемите. От тях местните хора вадят обикновено по три реколти пресни зеленчуци годишно. Такава впрочем е картината във всички села на север и на юг по поречието на голямата река, която пресича на петнайсетина километра на юг границата с Гърция.
В селото има около 120 къщи и поне 110 са семействата, които се занимават с оранжерии и зеленчукопроизводство, има и двама-трима, които гледат животни, разказа пред репортер на БТА кметът на Лебница Славчо Бисерков. Това е нашето производство и основен поминък, а и причина да се твърди, че в момента безработица тук няма, каза той.
Около 100 декара е общата площ на оранжериите. Вече мина сезонът на зелената салата, репичките, пресния кромид и чесън. Сега зреят и се берат доматите и краставиците. После ще има известна пауза, преди да се "заредят" оранжериите с есенните краставици. За тях са нужни температури над 16 градуса, а повечето оранжерии не са отопляеми.
Работата не е лека, нужни са инвестиции, резултатите зависят не само от труда, познанията и уменията, добавя той. Природните фактори също дават отражение.
Проблемите на местните производители са до болка познати и на Костадин Стаменов - заместник-председател на Сдружението на производителите на плодове и зеленчуци "Югозапад 2013", който също живее и работи в Лебница. Тези проблеми станаха причина за протести преди четири години.
"Оттогава насам почти нищо не се е променило“, коментира Стаменов. „Заблуждават те с някакви 545 лева на декар субсидия за оранжериите. Това са европейски средства, държавата нищо не дава. Ние искаме подсигурени пазари, искаме защита на производителите. В последните години в България внос има отвсякъде, а контрол - никакъв. Не може при положение, че себестойността на доматите през зимата е 1,50 лева за килограм, да се внасят домати за жълти стотинки и да се продава на цена един лев", казва Костадин Стаменов и дава пример със съседна Македония. По думите му там държавата дава по 60 стотинки за килограм.
Стаменов не е съгласен да се субсидира производство на тютюн и настоява повече субсидии да отиват за производството на плодове и зеленчуци.
Той твърди, че някои търговци внасят продукция от чужбина и я рекламират и продават като българска, подменяйки само амбалажа. Строг контрол, според Стаменов, е нужен и от страна на Българската агенция по безопасност на храните, за да се спре и вносът на плодове и зеленчуци от трети страни, при отглеждането на които са ползвани препарати, забранени в Европейския съюз.
"Аз самият гарантирам за чистотата на моята продукция“, казва по този повод производителят.
Тези проблеми той и колегите му смятат да изложат и пред финансовия министър, с когото се надяват скоро да се срещнат.