Министърът на здравеопазването проф. д-р Николай Петров планира да определи финансови рамки за директорите на болници. Това заяви самият той в ефира на БНТ.
"Ще работя с всички директори на болници, но за всеки ще сложа финансова рамка. Който влезе в нея, значи е добър ръководител, с останалите ще се разделим, но не идвам на поста с идеята на да уволнявам", каза Петров.
Той се закани, че ще е безкомпромисен към всички директори, сключили неизгодни за болниците договори.
По повод казуса с болницата в Ловеч той изтъкна, че тя действително имала много голям проблем и той веднага след встъпването си в длъжност се заел с решаването му.
Петров обясни, че частна структура е работила с болницата, като договорът бил неизгоден за здравното заведение. Проблемът е ескалирал дотолкова, че дори аптеката в лечебното заведение е затворила.
"Това е практика, която е вървяла с години. Ще сезираме прокуратурата. Това, че договорът е подписан от твоя предшественик, не те прави невинен", предупреди проф. Петров настоящия директор на болницата в Ловеч.
Николай Петров посочи, че започва проверка на онкологичните болници в страната, тъй като в тях „има известно залитане в тази посока”.
Здравният министър каза, че е изненадан от от повдигнатото обвинение от страна на прокуратурата срещу досегашния изпълнителен директор на онкологичната болница в София д-р Валентин Ангелов, но отказа да коментира казуса, преди съдът да се произнесе.
"Имах среща с него преди няколко дни. Имахме коректен колегиален разговор. Той имаше усещането, че ще се стигне до там", заяви той.
Припомняме, че д-р Ангелов беше обвинен в безстопанственост, ощетила болницата с малко над 1,9 млн. лв.
"Не мога да коментирам, преди да се запозная с детайлите дали е така. Той си подаде оставката, което е достойна постъпка. Ако всичко е така - това е недопустимо", добави той.
Здравният министър има амбицията да сложи край и на реекспорта на лекарства. Той информира, че български експерти ще отидат в Испания, за да проучат как страната се е справила с този проблем.
По повод търговията с медицински изделия и твърде високите цени на някои от тях, министърът коментира, че решението за това е повече публичност и прозрачност, като се осигури информация за техните цени в Европа.
Той е на мнение, че така пациентите могат да направят информиран избор
Повод за изказването на Николай Петров е периодичното изчезване на жизненоважни медикаменти от пазара - например в началото на годината изчезнаха лекарствата за диабет, епилепсии и др.
Здравният министър уточни, че за въвеждането на електронна здравна карта и електронно досие десет години “не е направено нещо сериозно”. Той обаче е амбициран заедно с екипа си да ги внедри.
"Поне две години ще са нужни и то ако се работи стегнато, бързо, избере се изпълнител и започнат да се наливат данните", смята проф. Николай Петров. Той обясни, че се проучва опитът в здравеопазването на европейските страни, като идеята е да се черпи опит от всякъде.
“Което може да се въведе бързо и ще работи - няма да се колебаем”, допълни той.
Според проф. Петров целта не е да се печели или да се пести, а да се даде качество, като излишни разходи се отрежат от едно място, а парите се насочат към друго.
В отговор на въпрос здравният министър каза, че е поискал да дойдат експерти от Световната здравна организация, като консултанти за проблема с урана във водата, за да имат хората по-голямо доверие на данните, които ще бъдат обявени.
По думите му предшественикът му на поста д-р Илко Семерджиев е писал писмо до регионалния офис на СЗО, в което иска помощ по темата.
Проф. Николай Петров увери, че ще работи за въвеждане на професия болногледач, като за целта ще бъдат подготвени нужните законови промени и те ще бъдат внесени в парламента.